— Може ли? — попита той.
Главата на Мага помръдна лекичко.
Дий допря показалец до рамото на Авраам и натисна. Беше твърдо. После почука по него с кокалчетата си. То издаде глух звук.
— Аурата се втвърдява върху кожата ми.
— Видях нещо подобно в една пещера под Париж.
— Зефания взе идеята за наказанието на Марс от моята Промяна.
— И не е обратимо?
— Не. Поколения от Древни и Велики древни са се опитвали да обърнат процеса. Понякога има малък успех, но никога за постоянно. — Авраам отстъпи от телескопа и се завъртя бавно с лице към Дий. — Какво да правя с теб, докторе? Наблюдавал съм човешкия свят в продължение на поколения. Виждал съм герои и злодеи. Изучавал съм семейства и отделни личности, проследявал съм цели родословия в течение на безброй векове. Разбирам хората, знам какво ги движи, какво ги мотивира. Знам как и защо обичат и от какво се страхуват. Но ти… Ти си загадка.
Дий хвърли бърз поглед към Маретю.
— Това хубаво ли е или лошо?
Авраам отиде до ръба на кулата и се взря към далечния град.
— Нямаш представа колко малко оставаше да те унищожим — продължи той. — Хронос предложи да прати Маретю назад във времето, за да убие най-далечния ти предшественик и да заличи целия ти род.
— Радвам се, че не си го направил — промърмори Дий, кимвайки на Маретю.
— Недей да благодариш на мен. Аз исках да го направя.
Тихи стъпки отекнаха по стълбите и Дий се обърна точно когато на площадката се появи красива млада сивоока жена. Тя не обърна внимание на Магьосника, усмихна се на Маретю, а после наметна дебел плащ с качулка върху рамената на Авраам. Взря се в Дий.
— Аз също исках да го направя.
— Това е жена ми, Цагаглалал.
Дий се поклони леко.
— За мен е чест.
— Няма защо — сопна се тя. — С най-голямо удоволствие бих те бутнала от тази кула. — Тя издърпа внимателно мъжа си от края на площадката, а после го заобиколи и застана пред него, така че той да я вижда. — Моментът почти настъпи.
— Знам. Слизай. Приготви се. Аз почти приключих с доктора.
Цагаглалал мина бързешком покрай Дий и изчезна по стълбите.
— Тя ще те мрази в продължение на хилядолетия. — Авраам протегна ръка. — Дай ми моята книга, докторе.
Дий се поколеба.
Дясната страна на лицето на Авраам се изкриви в зловеща усмивка.
— Човек трябва да е много тъп, за да си помисли да направи някаква глупост сега. Или още по-зле — да се опита да преговаря.
Докторът бръкна под ризата си. На връв, окачена около врата му, висеше мека кожена торбичка. Той я дръпна и връвта се скъса.
— Джош носи страниците, които откъсна от Сборника, по подобен начин — каза Маретю.
— Знам. Току-що го разбрах. Не мога да повярвам, че през цялото това време са били у него. Бяха толкова наблизо; само да ми ги беше дал, всичко щеше да е толкова различно. — Дий въздъхна.
— Животът ти е пълен с разочарования — рече Маретю.
— Това сарказъм ли е? — попита Дий.
— Да.
— Изпитал съм немалко разочарования — призна Магьосника. Бръкна в торбичката и извади малката, обкована с метал, книга. — Прекарах целия си живот в преследване на тази книга. През вековете неведнъж бях на косъм да я получа. Но от мига, в който тя най-сетне попадна в ръцете ми, всичко се промени. Това трябваше да е най-големият ми триумф. — Той поклати леко глава. — Вместо това всичко тръгна на зле.
Маретю пристъпи напред и взе Книгата от ръцете на стареца. Сложи я върху куката си и отгърна корицата. По куката му моментално запламтя жълто–бял огън, цвърчащи струи закапаха по камъните, сипейки искри като фойерверки.
— Истинска е — обяви той.
С почти болезнено усилие Авраам вдигна златната си ръка и я отпусна върху рамото на Дий.
— Докторе, някога не си ли се питал защо все не успяваше да настигнеш семейство Фламел, защо те винаги се измъкваха малко преди твоето пристигане?
— Разбира се. Винаги съм смятал, че имат късмет… — започна той. После поклати глава. — Но ничий късмет не продължава толкова дълго, нали?
Маретю захлопна Книгата. Огънят върху куката му угасна.
— От теб никога не се е очаквало да откриеш семейство Фламел и Сборника. До миналата седмица, разбира се, когато някой ти се обади, за да ти каже адреса на книжарницата в Сан Франциско.
— Това сте били вие? — прошепна Дий, местейки поглед от Маретю към Авраам. — Мислех, че работя за Изида и Озирис.