— Игнис — прошепна.
Морето пламна, бледи синкаво-червени пламъци заиграха по водната повърхност, озарявайки няколко покрити с водорасли скали. Точно над тях имаше ниска, изцапана с ръжда, стена с метална мрежа в горния й край. А над мрежата, сред дървета и настръхнали кактуси, се виждаше голяма, олющена дървена табела:
Внимание!
Хората, които подпомагат или прикриват бягството на затворници, подлежат на съд и затвор.
Със сетни сили Никола хвърли аурата си над камъните и видя как тя замръзва в редица от груби стъпала. После протегна ръка на жена си и й помогна да мине по хлъзгавите скали. Върховете на тризъбеца разсякоха мрежата и двамата безсмъртни допълзяха на четири крака до влажната и тясна пътека под табелата. Там рухнаха на земята, претърколиха се по гръб и се взряха нагоре към олющената табела.
— Добре дошла на Алкатраз — промълви Алхимика.
Изтощени и разтреперани, те се надигнаха на крака, за да се строполят отново върху една дървена пейка. В миналите години туристите бяха сядали на същите тези пейки, за да гледат към града и моста. Двамата поседяха малко, поемайки си дъх, а после Никола се обърна да погледне към жена си. Мъглата придаваше на лицето й почти неземен вид, правейки го още по-красиво от обикновено.
— Току-що осъзнах нещо — каза той на старофренски.
Пернел кимна.
— Знам.
— Няма да напуснем този остров живи, нали?
— Не, няма.
Глава 31
Хеката — Триликата богиня, седеше в тройната зала на живото дърво.
Залата бе учудващо малка, просто една кръгла стая, издълбана в Игдразил. Беше лъсната и полирана до огледален блясък, а един закърнял чепат клон бе оформен в богато украсен трон. Стените бяха голи и единственият предмет в помещението беше една бяла свещ, дебела и висока колкото възрастен човек, разположена вдясно от трона. Топлият жълт пламък бе предпазван от гигантски кристален глобус с отвор в горната му част и почти невидимата струя черен дим бе опушила идеален кръг на тавана.
Прометей стоеше отляво на трона, скръстил ръце върху широките си гърди. Скатах бе заела позиция до вратата, с гръб към стената. Паламед бе направил същото от другата страна.
Шекспир стоеше до прозореца и се взираше с увиснало чене надолу към сърцевината на дървото. Драскаше си стенографски бележки върху парче жълтеникава хартия с малък нагризан молив. Жана и Сен Жермен стояха хванати ръка за ръка пред трона и гледаха Древната.
С течение на деня Хеката се бе състарила.
Нейната Промяна бе уникална: сутрин тя бе младо момиче, което бавно се превръщаше в зряла жена следобед и бързо се състаряваше в края на деня. На преклонна възраст лягаше да спи в дълъг, тесен, издълбан корен на Игдразил и призори бе отново млада. Момичето, което се събуждаше сутрин, не притежаваше знанията на жената от предишния ден, а старицата, в която се превръщаше вечер, забравяше всичко, случило се през слънчевите часове. Само зрялата жена, която управляваше следобед, когато слънцето е високо в небето, знаеше всичко за другите свои проявления. Тя бе неразривно свързана с дървото, а дървото бе по-старо от това Сенкоцарство, с произход отдавна загубен в мъглите на историята. Мнозина вярваха, че то е разумно.
— Остават ми броени минути, а все още има много неизречено — каза белокосата жена на трона. — Състарявам се бързо и скоро може дори да не знам кои сте. — Зъбите й се белнаха в усмивка на фона на тъмното й лице, но никой не се засмя. Знаеха, че не се шегува.
— Събитията вървят към своя завършек — рече тя бързо, местейки поглед от лице на лице. — Не познавам повечето от вас — макар че идването ви бе предречено от Авраам и това ми стига. Мага ми каза, че човеци от Идните времена ще дойдат, за да се бият заедно с нас за оцеляването на моя свят и за бъдещето на своя. — По роклята й трепкаха и пробягваха цветовете на дъгата. — Живеем в опасно време. Казаха ми, макар че не го разбирам съвсем, че в този конкретен времеви поток съществува възможност да се оформи бъдещето и да се пресътвори всичко. Това звучи удивително, дори безумно, но пък ние живеем в необикновена епоха. Изглежда, някои други се опитват да преправят бъдещето, за да съответства на техните нужди. Авраам и Хронос ме увериха, че ако тези други успеят, тогава безчет милиарди животи просто ще секнат. — Тя поклати глава. — Няма да го позволя.