— Значи се готвите за война — рече Скатах. — Видяхме строяването на войските.
— Не за война. За спасителна мисия. Макар да се страхувам, че няма да свърши добре. — Възрастната жена се обърна и погледна към Прометей. — Всичко готово ли е?
— Да, милейди. — Древният кимна. — Чакаме вашите заповеди.
На челото на Хеката се бяха появили първите бръчици, почти невидими на фона на черната й кожа. Тя се намръщи и бръчките се задълбочиха.
— Знаете ли кой е най-големият дар на един родител към децата му? — попита тя, оглеждайки стаята.
Никой не отговори.
— Независимостта. Да им позволи да навлязат в света и да взимат собствени решения, да вървят по собствени пътища. Ние Древните наследихме истински рай от Архонтите и Великите древни. Не се отнасяхме добре с него и за всеки, който има очи да вижда, е ясно, че ако продължаваме така, този свят е обречен. А ние ще продължим — защото няма желание за промяна. Знаете ли коя е най-голямата грешка, която може да допусне един родител? — попита тя.
Никой не помръдна.
Древната огледа пак стаята.
— Някой от вас има ли деца? — попита тя.
Уилям Шекспир се откъсна от прозореца.
— Аз имах. Две момичета и момче — рече той гордо.
— Ти си разказвачът, Барда, нали?
Шекспир кимна.
— Бях. Някога, много отдавна.
— Кажи ми тогава, разказвачо — коя е най-голямата грешка, която може да допусне един родител? — попита тя.
— Да вярва, че децата му ще са същите като него.
Хеката кимна.
— Светът се променя. Той вече принадлежи на следващото поколение. — Тя посегна и сложи ръка на рамото на Прометей. — Принадлежи на човечеството. Но има Древни, предвождани от Изида и Озирис, или пък следовници на Бастет, които не могат да си представят свят, в който те не управляват. Затова кроят планове да запазят властта си. Те ще ни унищожат. Всички нас: както Древни, така и хора. А това няма да го позволя. — Бързо стареещата жена се изправи. — По-рано днес, когато придобих тази форма, научих, че Бастет и Анубис са въстанали срещу Атон. Краят трябва да е наистина много близо. Време е.
По цялата дължина на Игдразил премина лека вибрация, жужене, от което дебелото дърво затрепери. Пламъкът на свещта затанцува. Прометей моментално се приведе напред, вдигна стъкления глобус и угаси пламъка с пръсти.
Хеката наведе глава и вдигна дясната си ръка.
— Слушайте — прошепна тя.
— Уил, какво става там навън? — извика Паламед.
— Светлините гаснат — прошепна Барда, взирайки се в кухата вътрешност на дървото. — Листата падат като сняг.
Една по една всички светлини в Световното дърво угаснаха. Гласовете замряха.
Скърцането, пукането и въздишките на Игдразил се чуваха ясно.
— Боли го — прошепна Хеката.
Втора вибрация пробяга по дървото.
— Земетресение — прошепна Скатах. Усещаше треперенето му с гръбнака си.
— В последните дни те зачестиха — каза Прометей. Не понечи да запали пак свещта. — Също така в последните дни Древните — и дори някои Велики древни — се върнаха от своите Сенкоцарства и се събраха на Земята. От доста векове насам не се е струпвала толкова много сила на едно място.
— Тези факти не може да не са свързани — рече Сен Жермен.
— Необичайно ли е да има толкова много Древни в града? — попита Жана.
— Необичайно е. Ние сме… — Хеката млъкна за миг и хвърли поглед към Прометей. — Ние сме самотници по природа. Особено онези, които са били драстично засегнати от Промяната.
Прометей се приведе напред.
— Управляващият съвет на Дану Талис заседава тази вечер. А сега, когато Бастет е отнела на Атон контрола над съвета, кой знае какво ще стане. Тя ще се опита да уреди назначаването на Анубис за господар на Дану Талис. Той е създал и контролира анпу. Те ще го подкрепят.
— Атон ще бъде осъден на хвърляне във вулкана — рече Хеката. Гласът й вече започваше да отслабва. Лицето й бе набраздено от дълбоки бръчки и дишането й бе станало накъсано. — А това също няма да го позволя — прошепна тя.
— Значи ще се притечем на помощ на Атон? — попита Прометей. — За да го спасим?