Спартът не обърна внимание на падналия безсмъртен. Взе синята костенурка и я метна в устата си.
— Зелен чай — произнесе с дрезгав шепот. — Любимият ми.
Нитен се претърколи на крака, трепвайки от болката в гърдите. Вдиша дълбоко, преценявайки раните си. Две ребра, може би три, бяха счупени, още толкова — пукнати. Сниши се в отбранителна поза и тръгна към създанието.
— Обиждаш ме, безсмъртни — рече Спартът. — Гледаш ме, виждаш едно същество с животински облик и предполагаш, че ще се хвана в грубия ти капан.
Нитен изведнъж осъзна, че в мрака има и други силуети. Спартите се бяха промъкнали към него и сега стояха и го наблюдаваха. Тогава разбра, че е допуснал фатална грешка: беше подценил врага.
Спартът се изправи на задните си крака и тръгна към Нитен, размахвайки тоягата и щита си. Останалите същества ги обградиха в кръг.
— В този свят почитат ли те като велик воин?
— Аз съм Миямото Мусаши. В днешно време се наричам Нитен и съм неизвестен, но хората още почитат човека, който бях някога.
— Сигурно се смяташ за смел воин, за да се изправиш сам срещу нас?
— Смятам, че е нужно да го сторя.
— Ще умреш — изграчи създанието.
— Всеки и всичко умира — каза Нитен, промъквайки се внимателно към Спарта. — А когато аз си отида, ще има още много, които да се изправят срещу вас.
— Значи много ще загинат.
Нитен атакува, докато създанието говореше. Пренебрегвайки болката в гърдите си, той замахна два пъти. Първото движение бе лъжливо и имаше за цел да го накара да вдигне щита си; второто трябваше да му отсече главата.
Спартът блокира меча с тоягата си и при удара нечупливата катана на Нитен се счупи. Три четвърти от острието отлетяха със звън в нощта. Кръглият щит на Спарта замахна и улучи с ръба си лявата ръка на безсмъртния. Тя изтръпна, загубвайки всякаква чувствителност от рамото до върховете на пръстите, и късият му меч издрънча на земята.
— Ние сме Спартите. Трийсет и двама на брой. Винаги трийсет и двама. И сме се сражавали с далеч по-добри от теб, безсмъртни. Ние сме безкрайно по-бързи от всеки човек. Гледам те и все едно гледам движението на охлюв. Мога да видя напрягането на мускулите ти дълго преди да се задействат. Мислиш се за безшумен, но всеки твой дъх е мощен рев и тъпчеш наоколо като слон в тревата.
Ръката на Нитен се раздвижи и назъбеният връх на счупената катана улучи крокодила право в гърдите. С ококорени очи и зейнал от изненада, той залитна назад в мъглата.
— Говориш прекалено много — прошепна Нитен.
Глава 35
Вирджиния Деър се отдалечи от Дий, навлизайки по-навътре в тъмната уличка, като пътем късаше опаковката от палмови листа. В ръцете й остана плосък правоъгълник от изумруден камък. Тя усети сурова енергия да трепти в зелената плочка и моментално позна чувството: флейтата й трептеше по същия начин, когато я използваше.
Изумрудената плочка беше с размери десет на двайсет сантиметра. Вирджиния я завъртя в ръце: и двете й страни бяха гравирани с пиктограми, които смътно наподобяваха някои от древните човешки писания в долината на Инд. Струйки бледозелена аура изникнаха от пръстите на безсмъртната и плъзнаха по плочката, и сенчестата уличка се изпълни с аромата на градински чай. Вирджиния затаи дъх, щом видя как символите потекоха по камъка, менейки формата си, и за кратко изглеждаха като живи: пъплещи дребни мравки, плуващи рибки, пърхащи птици, въртящи се слънчеви дискове.
От много отдавна не беше виждала такова нещо.
Пиктограмите затрепериха и се стопиха в нищото, оставяйки един–единствен ред мистични символи по средата на плочката. После те се размърдаха, запълзяха и образуваха една дума на английски: Кроатоан.
Вирджиния Деър политна към стената сякаш я бяха ударили. После бавно се свлече на земята.
Кроатоан.
Беше още дете, на не повече от двайсет и четири или трийсет месеца, когато бе видяла баща си да изрязва тази дума върху един дървен стълб пред дома им в Роаноук.
Кроатоан.
Устните й безмълвно оформиха думата. Тези букви, тази едничка дума, бяха първите, които бе виждала някога. Тази дума бе първата, която научи. Това бе тайна, която носеше дълбоко в сърцето си. Тайна, която знаеше само тя. Бледозелени сълзи потекоха по бузите й.