Нитен закуцука след Древния.
— Благодаря ти — каза той. — Ти ми спаси живота.
— А преди тази нощ да свърши, ти без съмнение ще спасиш моя. — Прометей пак се усмихна.
— Мислех, че не си воин — рече Нитен.
— Не съм — отвърна Прометей. — Но съм участвал в достатъчно битки.
— Мисля, че убих един от тях — промърмори Нитен. — А първата кола, която ти метна, видя сметката на още двама.
— Мъртви ли са?
— Не съм сигурен. Но върху тях падна кола. Фолксвагенът помете още двама, а аз смазах пръстите на краката на един. Тоест, ако имат пръсти — добави той.
— Двамата, които улучих с фолксвагена — видя ли ги да стават? — попита Прометей.
— Видях как колата ги удари — човек не би предположил, че крокодилско лице може да изразява изненада, но ще сбърка! Те паднаха и мъглата ги погълна. Вероятно са мъртви — каза Нитен.
В този момент капакът на фолксвагена излетя от мъглата като смъртоносно фризби. Късият меч на безсмъртния се стрелна нагоре и разсече тънкия метал, сякаш бе фолио, и двете части на капака отлетяха встрани — едната наляво, а другата надясно.
— Може пък и да не са мъртви — промърмори той.
Прометей бе изградил върху моста едно голямо V от коли. Те бяха обърнати странично и наредени по две на височина с колелата навътре. В дъното на V-то имаше пролука, колкото да мине един човек.
— Идеално — каза Нитен, възхищавайки се на резултата.
— Идеята беше твоя.
Японският безсмъртен пренебрегна комплимента.
— Можем да ги задържим тук — каза той. — Няма да преминат. А, и между другото, нали помниш, че ти казах да не използваш червената си броня?
Прометей кимна.
Нитен се взря в приятеля си и си промени мнението.
— Забрави го. Използвай бронята. Те знаят, че сме тук, и са бързи — много, много бързи. Ще имаме нужда от всяко предимство, което можем да намерим.
Разнесе се дъх на анасон и грамадната червена броня изникна около Древния. Той хвърли поглед към Нитен.
— Ти няма ли да се преоблечеш?
Безсмъртният поклати глава.
— Изцеряването отне голяма част от енергията ми. Трябва ми малко време, за да презаредя. — Той завъртя в ръце меча си и тоягата на Спарта.
— Тогава нека аз поема първата смяна — каза Прометей. Зае позиция по средата на отвора и завъртя глава насам-натам, за да раздвижи схванатите си мускули. — Почини си малко. Излекувай се, ако можеш.
— Те няма да ни оставят да почиваме — рече мрачно Нитен. Още докато говореше, във въздуха се мярна някакво движение и мъглата се завихри. — Ето ги, идват.
Шест създания се втурнаха по стесняващия се тунел. Бяха почти еднакви на външен вид и макар че повечето бяха въоръжени с тояги, две носеха къси мечове за мушкане. Всички имаха щитове.
— Изглеждат ми недоволни — измърмори Прометей.
— Не са свикнали да губят — каза Нитен, надзъртайки над рамото на Древния. — Това ще ги ядоса, но пък ядосаният враг допуска грешки.
Ограденият с коли път се стесняваше — първо побираше четирима Спарти един до друг, после трима, после двама. Накрая само едно създание застана пред Древния. Скочи към него с тоягата си, докато другите се блъскаха отзад, мъчейки се да се приближат.
Огромният меч на Прометей се стовари върху драконовия воин и смачка щита му. Тоягата с шипове се плъзна с писък по оръжието на Древния. Прометей протегна бронирания си крак и настъпи създанието по босите пръсти.
Спартът изсъска и златистите му очи се оцъклиха. Прометей направи крачка напред, обърна меча си и стовари тежката му дръжка върху главата на създанието. То се свлече върху другите, препречвайки им пътя. Те го хванаха и го издърпаха назад, позволявайки на следващия да се промъкне.
— Ще си платиш за това… — започна Спартът, а после облечената в метална ръкавица ръка на Прометей се стрелна и го сграбчи за муцуната. Древният тресна гущера по черепа с дръжката на меча и го запрати назад към другарите му. Всичките шестима се проснаха на земята.
— Това не е толкова зле — изсмя се Древният. — Започвам да се забавлявам.
Мъгливият въздух се завихри и изведнъж от нощта полетяха четири зловещо назъбени копия. Огромният меч на Прометей проблесна и се завъртя. Той успя да посече две от тях във въздуха и те отлетяха разполовени в нощта. Но останалите две удариха в нагръдника му и го пръснаха.
Древният рухна, без да издаде и звук.
Глава 39