— Торк Алта ще бдят над Хеката, докато спи. Никой няма да припари до нея — рече Прометей.
— Те ще се бият ли с нас? — попита Скатах. — От тях биха излезли повече от достойни съперници на анпу.
— Не, Торк Алта са верни само на Хеката — отвърна Прометей. — А и без това е по-добре човечеството да се обедини за последната битка. — Той се обърна към Уицилопочтли. — Време е.
Без да кажат нито дума повече, двамата Древни тръгнаха по дългия, виещ се коридор.
— Чакайте! — извика Скатах. Втурна се след тях, оставяйки Шекспир, Паламед, Жана и Сен Жермен най-отзад.
От сенките изникнаха още Торк Алта в тежки брони и се събраха около оплетения в корени вход към вътрешната пещера. Създанията не говореха, но в мътната зелена светлина изведнъж проблеснаха оръжия.
— Мисля, че те искат да си вървим — промърмори Паламед.
— Не знаех, че говориш езика им — рече Уилям Шекспир с нотка на благоговение в гласа.
Паламед поклати глава.
— Като за умен човек, понякога си твърде глупав. Когато някой — човек или животно — оголи зъби и извади нож, дълъг колкото ръката му, това е намек.
— Ще си го отбележа — промърмори Уил.
Паламед повиши глас.
— Трябва да се махаме оттук веднага. Двамата, които ни познават и могат да гарантират за нас — Уицилопочтли и Прометей, — си тръгнаха, а нашите рижави приятели изглеждат малко неспокойни. Пък като гледам бивните им, не мисля, че са вегетарианци.
Четиримата безсмъртни забързаха да настигнат останалите.
— Какъв е планът? — попита Скатах, щом се изравни с двамата Древни.
— План ли? Ще отведем Дървесния народ в Дану Талис — рече Прометей. — Ще освободим Атон и ще свалим Древните.
— Просто така? — попита тя изумена. — Мислех ви за велики воини.
— Това е просто и ефективно — каза Уицилопочтли.
— И имаме предимството, че стратегията е нова — продължи Прометей. — Хората никога досега не са въставали.
Коридорът стигна до огромно стълбище, виещо се нагоре по дънера на дървото. Стъпалата бяха образувани от чепати корени, излъскани от вековете, и всяко от тях бе с различна височина, широчина и дължина.
Прометей се заизкачва на бегом, а Уицилопочтли и Скатах го следваха по петите.
— Щом човечеството не е въставало никога преди, откъде знаете, че ще го стори сега? — попита Скатах.
— Те боготворят Атон — отвърна Уицилопочтли. — Хората са роби на Древните от поколения насам. Когато Атон дойде на власт, той официално ги призна за разумен вид и им даде правата на граждани на Дану Талис.
— Много от Древните бяха против, но никой не смееше да се опълчи открито на Атон — добави Прометей. — Имам предвид, досега. Бастет сигурно е планирала това от векове.
— Но вие сте сигурни, че хората ще въстанат, щом се появите? — настоя Скатах.
— Така ми казаха — рече хладно Прометей.
— Кой ти каза… — започна тя, но после поклати глава. — Не, не ми отговаряй. Нека позная: закачулен мъж с кука на мястото на лявата ръка.
— Значи той е известен и във вашето време?
— Знам нещичко за него. Знам също, че Древните няма да се дадат без бой — добави тя.
— Наясно сме с това — каза Прометей. — Искаме мир, но сме готови за война.
— Опитът ми говори, че когато се появиш пред нечии порти с войска зад себе си, това винаги води до война — рече мрачно Скатах.
Уицилопочтли й хвърли един поглед.
— Но ако не действаме сега, ще обречем хората на вечно робство. Или на нещо още по-лошо. Сестра ми Бастет е поддръжничка на идеята, че цялата човешка раса трябва да бъде заличена и заменена с анпу или някой друг превръщенски клан. Ако тя успее да сложи Анубис на трона, вече нищо няма да я спира. Тя ще управлява Дану Талис.
— Защо правиш това, Уицилопочтли? — попита Скатах.
— Защото е правилно. — Той поклати бавно глава и добави: — Авраам и Маретю ни показаха бъдещето, а светът без човечеството не е хубав. Не всички Древни са чудовища. Ние не сме много, но сме силни и ще направим каквото можем, за да спасим света.
— А ако не можете да го спасите? — попита Скатах.
— Тогава ще спасим колкото се може по-голяма част от човешката раса.
— А ние сме тук, за да ви помогнем — каза Сянката.
— Защо? — попита Уицилопочтли. — Това не е ваша битка.
— Грешиш. Това е наша битка, дори нещо повече. Това е нашето бъдеще.