Можеше да се наслаждава на облаците, които се носеха над главата му и обещаваха дъжд, на хипнотичния звук от плискащата се в скалите вода, на бъбренето на насекомите в тревата, която много скоро трябваше да окоси, на аромата на цъфтящите през нощта цветя.
Нищо чудно, че бе харесал тази къща от пръв поглед. Никое друго място досега не го бе успокоявало повече, не му бе давало чувство за пълнота и умиротворение. Освен това възбуждаше въображението му. Мистично оформените кипариси, вълшебните пълзящи растения, покриващи терасите, празния тайнствен нощен плаж.
И неземно красивата жена в съседната къща…
Усмихна се. Като за човек, който не си спомняше кога за последен път е изпитвал към жена нещо повече от мимолетно влечение, сега определено се давеше от желание.
Беше му нужно твърде дълго време, за да преживее Алис. Въпреки че все още нямаше нагласата да излиза по-често с жени, през последните две години не бе живял като в манастир. Животът му не беше празен и бе успял, макар и след много болка, да приеме факта, че трябва да продължи да живее.
Докато отпиваше от брендито и се наслаждаваше на простото удоволствие на нощта, чу колата на Ана. Не че я бе чакал, каза си Бун, въпреки че погледна часовника си. Ала не успя да заглуши задоволството си, че тя се прибира рано, прекалено рано, за да е била на среща.
Не че личният й живот му влизаше в работа.
Не виждаше пътеката пред къщата й, но нощта бе тиха и я чу да захлопва вратата на колата. Малко след това чу как отваря и затваря входната врата.
Стана, отиде до парапета на терасата и се опита да си я представи как върви из къщата. Първо в кухнята. Да, лампата светна и той я видя да минава край прозореца. Може би си правеше чай, или пък си сипваше чаша вино.
След малко лампата изгасна и Бун я последва наум. Нагоре по стълбите. Още една светлина, ала му се стори, че това бе свещ, а не лампа. Малко по-късно се чу тиха музика. Мелодия на арфа — повтаряща се, романтична и някак тъжна.
За кратко, съвсем за кратко фигурата й се очерта в светлината на прозореца. Той видя съвсем ясно стройния женски силует, който си сваляше ризата.
Бун припряно отпи от брендито и отвърна поглед. Колкото и да се изкушаваше, нямаше да се принизи дотам да надзърта през прозореца й. Обаче страшно му се допуши и с извинения към дъщеря си извади от джоба си цигара.
Димът замъгли въздуха и успокои нервите му. Той се отдаде на удоволствието от звуците на арфата.
Мина много време, преди да влезе отново в къщата и да заспи под ромона на тихия дъждец и със спомените за носещата се с морския бриз мелодия.
ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
Улицата бе оживяла от звуци — бъбренето на хората, които се разхождаха или бързаха, бодрото звънче на някой туристически велосипед, крясъците на вездесъщите чайки, просещи храна. Ана обичаше тълпите и шума, както обичаше и спокойствието и тишината на задния си двор.
Тя търпеливо се носеше по потока на неделното движение. При първото си минаване покрай магазина на Моргана се примири с факта, че прекрасният ден бе извел навън тълпи от туристи и местни жители. Би било невероятен шанс да се намери място за паркиране. Вместо да се ядосва, докато търси къде да спре на улицата, Ана остави колата на три преки от магазина.
Докато излизаше да отвори багажника си, чу хленченето на кисело дете и разстроеното мърморене на отегчени родители.
— Ако не престанеш още сега, няма да получиш съвсем нищо. Говоря сериозно, Тимъти. Вече прекали. А сега тръгвай.
Отговорът на детето на този ултиматум бе да се пльосне на паркинга, докато майка му безрезултатно дърпаше омекналите му ръчички. Ана прехапа устни да не се разсмее, но явно младите родители не виждаха нищо смешно. Ръцете им бяха пълни с кутии, а лицата им бяха като буреносни облаци.
Тимъти, помисли Ана, сега щеше да изяде боя, макар че едва ли от това щеше да стане по-сговорчив. Таткото бутна своите пакети в ръцете на майката и се наведе със строго стиснати устни.
Това беше дреболия, а те всички бяха толкова уморени и нещастни. Тя направи връзка първо с бащата и усети любовта, гнева и мрачното объркване. После с детето — смут, умора и мъка по големия плюшен слон, който бе видял на витрината на един магазин, ала му бе отказан.
Ана затвори очи. Ръката на таткото замахна да шляпне издутото от пелената дупе на момченцето. Детето пое дъх, готово да запищи пронизително заради това унижение.
Внезапно бащата въздъхна и отпусна ръка. Тимъти вдигна зачервеното си и обляно в сълзи лице и се огледа предпазливо. Бащата се приведе и протегна ръце.