В средата бе едно дете, което никой от тях не би си позволил да нарани, като постави на първо място собствените си желания.
Ако открадваха по няколко часа през някой слънчев следобед или дъждовна утрин, те си бяха техни. Но през нощта Ана бе сама и се чудеше колко дълго ще продължи тази комедия.
Денят на Вси светии наближаваше и двамата с Бун бяха заети всеки със собствените си приготовления. От време на време сърцето й се свиваше от мисълта, че нейният любим ще бъде на празника и ще се запоя нае с цялото й семейство. После се надсмиваше над себе си, задето се държи като момиче, което се гласи да представи у дома първия си приятел.
Към обед на тридесети ноември тя беше при Моргана и помагаше на вече много бременната си братовчедка в приготовленията за празника.
— Можех да накарам Наш да го направи. — Моргана затисна с ръка болката в кръста и седна до масата, за да й е по-удобно да меси тестото за хляба.
— Ти можеш да накараш Наш да направи всичко. Достатъчно е да го помолиш. — Ана режеше агнешко за традиционното задушено с картофи. — Ала той толкова се забавлява с подготовката за своите ефекти.
— Също като профан, който си мисли, че може да надмине професионалистите. — Тя трепна, изохка и веднага привлече вниманието на Ана:
— Какво става?
— Не, още не съм започнала да раждам, макар че ужасно ми се иска да бях. Просто вече през цялото време се чувствам толкова неудобно. — Долови сприхавостта в собствения си глас и отново трепна. — И мразя някой да хленчи.
— Хленчи колкото ти се иска. Тук сме само двете. Ето. — Винаги готова, сипа някаква течност в една чашка. — Изпий това.
— Вече имам чувството, че ще отплувам като кораба на Клеопатра, толкова съм голяма. — Но послушно изпи чашата и докосна кристала на врата си.
— А и вече имаш двучленен екипаж.
Това успя да я разсмее.
— Говори ми за нещо друго — помоли Моргана и отново се зае с месенето. — Каквото и да е, само да не мисля колко съм дебела и намусена.
— Не си дебела, само си малко намусена. — Ала Ана се замисли с какво да я разсее. — Знаеш ли, че Себастиан и Мел отново работят заедно върху някакъв случай?
— Не знаех. — Интересът й се събуди. — Изненадана съм. Мел е толкова ревнива към работата си на частен детектив.
— Е, този път е свалила гарда. Дванадесетгодишно дете, избягало от къщи. Родителите са се побъркали. Снощи говорих с нея и тя ми каза, че вече имат следа и че съжалява, задето не може днес следобед да се освободи и да дойде да ти даде едно рамо в кухнята.
— Когато Мел е в кухнята, по-скоро сякаш ми дава крак. — Във всяка дума прозираше симпатията към новата й снаха. — Чудесно се държи със Себастиан, не мислиш ли?
— Да. — Ана се усмихна на себе си и започна да реди агнешко, картофи и лук в голямата тава на Моргана. — С остър ум, твърдоглава, сърдечна. Тя е точно това, което му трябва.
— А ти намерила ли си това, което ти трябва?
Ана не отговори веднага. Сложи подправките. Знаеше, че Моргана ще измъкне от нея всичко, още преди денят да е свършил.
— Много съм щастлива.
— Аз го харесвам. От самото начало имам добро чувство за него.
— Радвам се.
— Себастиан също, макар че има някои резерви. — Намръщи се, но продължи да говори спокойно: — Особено след като хвана Бун натясно и прегледа мозъка му.
Ана стисна устни и нагласи фурната.
— Още не съм му простила за това.
— Е… — Моргана сви рамене и остави тестото в една купа да бухне. — Бун не знаеше и това успокои Себастиан. Не му беше много приятно да дойде на рождения ти ден и да те завари току-що станала от леглото.
— Това не го засяга.
— Той те обича. — Тя стисна бързо Ана за ръката и тръгна към печката. — Винаги ще се безпокои за теб повече, защото си най-младата и просто защото твоята дарба те прави толкова уязвима.
— Аз също си имам своята защита, а не ми липсва и здрав разум.
— Знам. Миличка, аз… — Почувства, че в очите й запари и припряно избърса сълзите. — Беше ти за пръв път. По-рано не бих те разпитвала, ала… Господи, никога не съм била толкова сантиментална.
— Само го криеше по-добре. — Ана остави за момент готвенето и се приближи до Моргана да я прегърне. — Беше много красиво, а Бун беше толкова нежен. Знам, че е имало причина да чакам и причината беше той. — Тя се отдръпна с усмивка. — Бун ми даде повече, отколкото някога съм предполагала, че мога да имам.
Моргана въздъхна и вдигна ръце към лицето й.