— Остави това на Ана, скъпо дете. Тя ще има грижата за всичко. Ами че аз Себастиан го раждах тринайсет часа. Правехме си майтап с това, нали, Дъглас?
— След като престана да ме проклинаш, сърце мое.
— Ами да, разбира се. — Тя се понесе към кухнята с намерението да провери задушеното. Ана никога не му слагаше достатъчно салвия.
— Ако не беше толкова заета с други неща, щеше да ме превърне в таралеж — сподели Дъглас.
— Това ме кара да се чувствам по-добре — измърмори Наш. — Много по-добре.
Доволен, че бе помогнал, Дъглас сърдечно го потупа по гърба:
— Затова сме тук, Наш.
— Наш.
— Да, бе — усмихна се любезно Дъглас.
— Мамо! — Моргана стисна ръката на майка си. — Иди да спасиш горкия Наш от чичо Дъглас. Не ми изглежда много добре.
Брина послушно остави бележника си.
— Да накарам ли баща ти да го изведе на разходка?
— Чудесно! — Тя въздъхна с благодарност, защото Ана продължаваше да разтрива раменете й. — За него още няма работа тук.
Падрик, бащата на Ана, се пльосна до тях в момента, в който Брина освободи мястото.
— Как е моето момиче?
— Много съм добре. Засега всичко е много леко, ала съм сигурна, че съвсем скоро ще ме раздруса. — Тя се наведе и го целуна по дебелата буза. — Радвам се, че всички вие сте тук.
— Не бихме могли да бъдем никъде другаде. — Той опря пухкавата си ръка на корема й, за да я успокоя, и се усмихна на дъщеря си с елфическата си усмивка: — И моята сладурана. Красива си като картинка. Бащичко, нали?
— Естествено. — Ана почувства как започва поредната контракция и здраво хвана раменете на Моргана. — Дълги, спокойни вдишвания, миличка.
— Искаш ли да й дам едно синьо мънисто?
Ана се замисли и поклати глава:
— Не още. Но можеш да ми донесеш моята кесийка. Ще ми трябват някои кристали.
— Готово! — Той се изправи, щракна с пръсти и в ръката му се появи разцъфнало цвете. — Я, откъде дойде това? — попита със същия тон, с който бе говорил на раждащата сега жена, когато самата тя беше бебе. — Пази ми го. Аз трябва да свърша една работа.
Моргана погали бузата си с цветето.
— Баща ти е най-милият мъж на света.
— Той ще разглези твоите двама юнаци, ако го оставиш. Татко се предава, щом види дете. — Бе се свързала с Моргана и знаеше, че тя се чувства далеч по-зле, отколкото показва. — Скоро ще трябва да те кача горе.
— Не още… — Моргана протегна ръка над рамото си и я хвана за ръката. — Толкова е приятно да съм заедно с всички. Къде е леля Морийн?
— Мама е в кухнята и сигурно вече се карат е леля Камила за задушеното.
Моргана изпъшка и затвори очи:
— Господи, бих могла да изям цял казан от него.
— После — обеща Ана и вдигна поглед, защото стаята се изпълни със стонове на страдалци и дрънчене на вериги. — Някой идва.
— Горкият Наш! Не може да се отпусне дотолкова, че да оцени собствените си шедьоври. Това Себастиан ли е?
Ана протегна врат.
— Аха. Те с Мел критикуват холограмите. Уха, сега тръгват машината за дим и бухалките.
Себастиан влезе в стаята:
— Аматьори!
— И Лидия така се уплаши и все пищеше и пищеше — разказваше Джеси за страхотиите в къщата на ужасите в училище. — А после Франки изяде толкова бонбони, че повърна.
— Прилича на истински празник. — За да предотврати същата възможност, Бун вече бе скрил половината от лакомствата от нейната торбичка.
— Моят костюм е най-хубав от всички! — Току-що бяха излезли от колата и Джеси се завъртя, така че розовият плат на звездички се развя около нея. Доста доволен от себе си, Бун се наведе да намести крилата й от алуминиево фолио. Бе му отнело почти два дни да измисли как да тропоса и ушие костюма й на фея. Но усилието си струваше.
Тя потупа баща си по рамото с картонения си жезъл:
— Сега ти си красивият принц.
— А какъв бях досега?
— Грозен жабок! — Бун я щипна по нослето и тя избухна в смях. — Мислиш ли, че Ана ще се изненада? Дали ще ме познае?
— Няма начин. Аз самият не съм сигурен, че те познавам. — Бяха решили да минат без маска и Бун бе боядисал бузите й с руж, бе начервил устните й и бе сложил блестящи златисти сенки на клепачите й чак до веждите.
— Ще се запознаем с цялото семейство — напомни тя на баща си. Сякаш имаше нужда от напомняне. Цялата седмица се тревожеше от това. — А пък аз пак ще видя кучето и котката на Моргана.
— Точно така. — Опитваше се да не се впечатлява толкова от кучето. Пан може и да приличаше досущ на вълк, ала последния път, когато ходиха на гости, се държа много мило и приятелски с Джеси.
— Това ще е най-хубавото празненство за Вси светии в целия свят! — Джеси се повдигна на пръсти и натисна звънеца. Въздухът се изпълни със стонове и звън на вериги. Тя ахна беззвучно и остана с отворена уста.