При други обстоятелства щеше да се обади на някой от братовчедите си и да предложи да прекарат нощта навън. Но си представяше как Моргана уютно се е разположила с Наш. При нейната напреднала бременност тя имаше нужда от почивка. А Себастиан още не се бе върнал от медения си месец.
Никога не й бе тежало да е сама. Обичаше усамотението на дългия извит плаж, звука на блъскащата се в скалите вода, смеха на гларусите.
Както й хареса звукът от смеха на детето и на мъжа, който долетя до нея днес следобед. Бе приятен звук — нямаше нужда да е част от него, за да го оцени.
Сега, когато слънцето се разтопи и цветът му се разля по западното небе, Ана усети как тревогата й утихва. Как можеше да не изпитва удовлетворение от това, че бе тук, сама, че наблюдаваше на спокойствие магията на деня?
Стъпи на един довлечен от морето дънер. Пръските охлаждаха лицето й и мокреха ризата й. Разсеяно извади от джоба си един камък и го потърка между пръстите си, докато гледаше как слънцето се спуска в пламтящото море.
Камъкът в ръката й се затопли: Тя го погледна. Гладката му перлена повърхност меко проблясваше в угасващата светлина. Лунен камък, помисли Ана, изненадана от себе си. Лунна магия. Пази пътниците в нощта, помага да разбереш себе си. И разбира се, талисман, често използван за съхраняване на любовта.
Кое от всичко това търсеше тя тази вечер?
Засмя се, пусна камъка обратно в джоба си и чу някой да вика името й.
По брега тичаше Джеси, а по петите й ситнеше дебелото кученце. И баща й, няколко крачки по-назад, сякаш не му се искаше да измине разстоянието. Ана се замисли дали пък този човек не изглеждаше толкова необщителен на фона на преливащото от чувства дете. Тя слезе от дънера и понеже беше съвсем естествено, дори несъзнателно, грабна Джеси в прегръдките си.
— Здравей, слънчице. Вие с Дейзи раковини на феи ли търсите?
Очите на Джеси се разшириха:
— Раковини на феи? Как изглеждат?
— Точно както предполагаш. По изгрев или по залез — само тогава можеш да ги намериш.
— Татко казва, че феите живеят в гората и обикновено се крият, защото хората не винаги знаят как да се държат с тях.
— Съвсем вярно. — Тя се засмя и пусна момиченцето да стъпи на краката си. — Но обичат и водата, и хълмовете.
— Бих искала да се запозная с някоя фея, ама татко казва, че те почти не говорят с хората, както едно време, щото само децата наистина вярват в тях.
— Това е защото децата са много близо до магията. — Ана вдигна поглед. Бун се бе приближил и залязващото зад гърба му слънцето хвърляше сенки, които бяха и плашещи, и мамещи. — Говорехме за феи — съобщи му тя.
— Чух. — Той сложи ръка на рамото на Джеси и, макар едва доловим, жестът бе кристално ясен: „Тя е моя“.
— Ана казва, че по плажа има раковини на феи, ала се намират само по изгрев или по залез. Можеш ли да напишеш една приказка за тях?
— Кой знае? — Усмивката към дъщеря му бе нежна и любеща. Но когато отново вдигна очи към Ана, тя усети как по гърба й полазиха тръпки. — Прекъснахме разходката ви.
— Не. — Ана потрепери от раздразнение. Той всъщност искаше да каже, че тя бе прекъснала тяхната разходка. — Просто се бях поспряла да погледам морето, преди да се прибера. Става студено.
— Ще ми помогнеш ли да потърся раковини на феи? — не се стърпя Джеси.
— Някой път може би… — Когато баща й не бе наблизо да я изпепелява с поглед. — Но сега вече е прекалено тъмно и трябва да си вървя. — Докосна с пръст нослето на Джеси. — Лека нощ. — Кимна студено на баща й.
Бун гледаше как Ана се отдалечава и мислеше, че може би нямаше толкова рано да й стане студено, ако си бе облякла нещо, което да покрива краката й. Тези гладки стройни крака. Той изпусна една нетърпелива въздишка.
— Хайде, Джес, побързай. Да се прибираме!
ВТОРА ГЛАВА
— Бих искала да се запозная с него.
Ана вдигна поглед от изсушените цветчета и се намръщи:
— С кого?
— С бащата на това момиченце, от което си така очарована. — По-уморена, отколкото си признаваше, Моргана поглади закръгления си корем. — Знаеш толкова много неща за детето и подозрително малко, когато стане дума за таткото.
— Защото той не ме интересува толкова — обясни Ана безгрижно. В купата, пълна с ароматни листа и цветове, тя добави лимон за апетит и балсам за здраве. Много добре знаеше колко изтощена е Моргана. — Колкото дружелюбна е Джеси, толкова той е темерут. Ако не беше очевидно, че напълно се е посветил на нея, сигурно щях да го намразя, вместо просто да ми е безразличен.