— Да.
— А каква е връзката с останалите?
— Предполагам, че ако в някоя от техните къщи е бил убит човек, би било много лесно трупът да се прехвърли през оградата на номер деветнайсет. Това е една възможност и нищо повече. Искам и да ви покажа нещо. Ето това.
Бек пое потъмнялата монета от ръката ми.
— Чешки талер? Къде го намери?
— Не аз. Бил е намерен в градината на номер деветнайсет.
— Интересно. Може обзелата те мания за луни и полумесеци все пак да доведе до нещо. — Той се замисли и добави: — На съседната улица оттук има заведение на име „Изгряващата луна“. Защо не пробваш там?
— Вече пробвах.
— Винаги имаш готов отговор, нали? Искаш ли пура?
Поклатих глава.
— Благодаря. Нямам време.
— В Кроудийн ли се връщаш?
— Да. Ще присъствам на предварителното следствие.
— Ще видиш, че ще го отложат. Да не би да си хукнал след някое момиче, а?
— Разбира се, че не — отвърнах рязко.
Неочаквано полковник Бек започна да се смее:
— Внимавай в картинката, момче! Както винаги любовта надига грозната си глава. От колко време я познаваш?
— Няма никаква… искам да кажа… Да, трупа откри едно момиче, но…
— И какво направи, след като го откри?
— Разпищя се.
— Романтично. И се втурна към теб, разплака се на рамото ти и ти разказа за трагедията, нали?
— Не мога да разбера за какво става дума — отговорих хладно. — Погледнете тези.
Подадох му няколко от полицейските снимки.
— Кой е той? — Попита полковникът.
— Мъртвият.
— Обзалагам се, че го е убило момичето, по което толкова си падаш. Има нещо гнило в цялата история.
— Не сте я чули още. Не съм ви я разказал.
— Няма нужда. — Полковник Бек махна с пурата си. — Върви на това предварително следствие и внимавай с момичето. Да не би да се казва Диана или Артемида? Има ли нещо общо с луните и полумесеците?
— Не.
— Сигурно ли е?
Четиринайсета глава
От последното ми посещение в „Уайтхейвън Маншънс“ бе минало доста време. Преди няколко години това беше внушителна сграда със съвременни апартаменти, но сега около нея имаше още по-внушителни и модерни постройки. Вътре забелязах, че е боядисана наскоро в светложълто.
Качих се с асансьора и натиснах звънеца на номер 203. Отвори ми безупречният домашен прислужник Джордж, който ми се усмихна радостно.
— Господин Колин! Отдавна не сте идвали!
— Да, така е. Как си, Джордж?
— Със здравето съм добре, слава Богу.
Аз понижих глас:
— А как е той?
Джордж също зашепна, макар че едва ли се налагаше да го прави, тъй като и без това тонът му беше съвсем дискретен.
— Струва ми се, че понякога се чувства потиснат.
Аз кимнах с разбиране.
— Влезте, сър — покани ме той и пое шапката ми.
— Моля те, кажи му, че е дошъл Колин Лам.
— Много добре, сър.
Той отвори вратата и произнесе с ясен глас:
— Господин Колин Лам е дошъл да ви види, сър.
Отдръпна се, за да ми направи път, и влязох в стаята.
Приятелят ми Еркюл Поаро седеше както обикновено на голямото кресло край камината. Забелязах, че единият реотан на правоъгълната електрическа печка работи. Септември едва започваше, времето беше топло, но той беше от хората, които първи усещат хладния полъх на есента и вземат предохранителни мерки. На пода от двете му страни бяха струпани множество книги. На масичката вляво от него имаше още.
В дясната си ръка държеше чаша, от която излизаше пара. Предположих, че е билков чай. Той обичаше билков чай и често настояваше да пия и аз. Вкусът му ме отвращаваше, а ароматът беше остър.
— Не ставайте — казах аз, но Поаро вече беше на крака. Той тръгна към мен с лачените си обувки, протегнал напред ръце.
— Аха! Това си ти, приятелю! Това си ти! Моят млад приятел Колин! А откъде се взе това Лам? Чакай да помисля… Има поговорка… нещо за овнешко, с подправки като за агнешко… Не, това се казва за застаряващите дами, които се мъчат да изглеждат по-млади, отколкото са. Не се отнася за теб. Аха, ето го! Ти си вълк в агнешка кожа? Това е, нали?
— И това не е — отговорих аз. — Реших, че при работата, с която се занимавам, моето собствено име няма, да е много подходящо. Непрекъснато ще ме свързват с баща ми. Така че реших да съм Лам. Кратко, ясно, лесно се помни. Освен това се лаская да мисля, че подхожда на характера ми.