Выбрать главу

Госпожица Пебмарш, призована на свидетелската банка след това, категорично отрече да се е обаждала в машинописно бюро „Кавендиш“, за да й изпратят стенографка.

Инспектор Хардкасъл говори кратко и емоционално. Каза, че веднага след като са го уведомили по телефона, той е отишъл на посочения адрес, където бил трупът на убития. Зададоха му въпрос:

— Успяхте ли да идентифицирате тялото?

— Все още не, сър. Поради това молбата ми е заседанието да бъде отложено.

— Разбира се.

След това бе изслушана медицинската експертиза. Доктор Ригс — съдебният лекар — се представи, разказа как се е озовал на адреса и как е прегледал трупа.

— Можете ли да определите времето на смъртта, докторе?

— Прегледах го в три и половина. Според мен смъртта е настъпила между един и половина и два и половина.

— Възможно ли е да се определи по-точно?

— Бих предпочел да не правя това. Най-вероятното време е някъде около два часа, дори по-рано, но трябва да се вземат предвид много фактори — възраст, общо състояние на организма и така нататък.

— Извършихте ли аутопсия?

— Да.

— Каква е причината за смъртта?

— Убитият е бил прободен с тънък остър нож. Нещо като кухненски нож с много тънко острие. Мястото на проникване на ножа… — и лекарят се впусна в подробности за това къде точно острието е разкъсало сърцето.

— Моментално ли е настъпила смъртта?

— Може би след няколко минути.

— Възможно ли е човекът да е викал или да се е съпротивлявал?

— При обстоятелствата, при които е бил прободен — не.

— Бихте ли обяснили по-подробно, докторе?

— Изследвах някои органи и мога да кажа, че преди да бъде убит, човекът е бил в безсъзнание поради поемане на наркотик.

— Можете ли да кажете какъв е бил този наркотик?

— Да. Хлоралхидрат.

— Можете ли да кажете как е бил поет?

— Вероятно разтворен в някакъв алкохол. Ефектът на хлоралхидрата настъпва много бързо.

— Доста разпространено средство в някои среди — промърмори съдията.

— Точно така — отговори доктор Ригс. — Той е изпил течността, без да подозира нищо, а след няколко минути е започнал да залита и е изгубил съзнание.

— И според вас е бил убит докато е бил в това състояние?

— Струва ми се, че да. Това може да обясни защо няма следи от борба и спокойната поза на тялото.

— Колко време след загубата на съзнание е бил убит?

— Не мога да кажа точно. Това също зависи от организма на жертвата. По-издръжлив човек би дошъл отново в съзнание след половин час, но това би могло да стане и много по-късно.

— Благодаря, доктор Ригс. Можете ли да кажете кога убитият е приемал храна за последен път?

— Не беше обядвал, ако това имате предвид. Не беше приемал твърда храна от няколко часа.

— Благодаря, доктор Ригс. Това е всичко.

След това съдията огледа залата и обяви:

— Заседанието се отлага с две седмици до двайсет и осми септември.

Хората започнаха да се разотиват. Една Брент, която присъстваше, както и повечето момичета от бюрото на госпожица Мартиндейл, излезе на улицата и спря нерешително. Тази сутрин нямаше да работят. Морийн Уест, една от колежките й, се приближи до нея и я заговори:

— Една, какво ще кажеш да отидем да обядваме в „Синята птица“? Имаме много време. Поне ти.

— Нямам повече от теб — отговори Една обидено. — Котката ми каза да се прибера след първата смяна за обяд. Доста злобно от нейна страна. Мислех си, че ще имам на разположение поне още един час, за да си купя някои неща.

— Типично за нея — съгласи се Морийн. — Тя е много злобна, нали? Бюрото ще работи от два и всички трябва да сме там. Чакаш ли някого?

— Шийла. Не я видях да излиза.

— Тя си тръгна по-рано. Веднага след като даде показания. Тръгна с някакъв тип, но не видях кой е той. Идваш ли?

Една се огледа колебливо и отговори:

— Ти тръгвай… Аз трябва да напазарувам.

Морийн се отдалечи с друга колежка. Една продължи да чака. Най-накрая се престраши и се приближи до русокосия млад полицай, застанал на входа.

— Може ли да вляза пак? — Попита тя. — Искам да поговоря с този, който дойде в службата… инспектор някой си…

— Инспектор Хардкасъл?

— Да. Който даде показания тази сутрин.

— Е… — Младият полицай погледна към фоайето на съда и видя инспекторът да разговаря оживено със съдията и областния полицейски началник.