Седемнайсета глава
Час и половина по-късно инспектор Хардкасъл седна зад бюрото си и отпи с облекчение официално полагащата му се чаша чай. Все още беше мрачен и ядосан.
— Извинете, сър. Пиърс иска да разговаря с вас.
Хардкасъл вдигна очи.
— Пиърс? Добре. Да дойде.
Влезе неспокоен на вид млад полицай.
— Извинете, сър. Помислих си, че трябва да ви кажа нещо.
— Какво?
— След предварителното следствие, сър. Бях дежурен на входа… Това момиче… убитото… Дойде при мен и ме заговори…
— Така ли? И какво ти каза?
— Искаше да се срещне с вас, сър.
Хардкасъл внимателно го изгледа:
— Искала е да се срещне с мен? Каза ли ти защо?
— Не точно, сър. Съжалявам… Трябваше да постъпя иначе… Предложих й да ви предам каквото трябваше или ако иска да дойде тук по-късно. Тогава вие разговаряхте с областния и със съдията, помислих си…
— По дяволите! — изръмжа инспекторът. — Не можа ли да й кажеш да изчака, докато свърша?
— Съжалявам, сър. — Младият полицай се изчерви.
— Ако знаех, непременно щях да го направя, но ми се стори, че не е нещо съществено. Самата тя не мислеше, че е съществено. Спомена само, че нещо я смутило.
— Смутило?
Хардкасъл замълча, прехвърляйки през ума си някои събития. Това беше момичето, с което се беше разминал, когато отиваше у госпожа Лоутън, и което бе искало да се види с Шийла Уеб. То го позна и както му се стори, понечи да го заговори, но се отказа. Значи е имало нещо предвид. Да, най-вероятно. Имало е нещо предвид. Той беше допуснал грешка. Не реагира достатъчно бързо. Погълнат от намерението си да научи малко повече за Шийла Уеб и семейството й, бе пропуснал нещо съществено. За какво се е безпокояло това момиче? Защо? Едва ли някога щяха да научат.
— Продължавай, Пиърс. Кажи ми всичко, което си спомняш. — И добави с по-мек тон, защото беше честен човек: — Давам си сметка, че не би могъл да знаеш за какво е ставало дума.
Нямаше смисъл да изкарва яда и отчаянието си върху това младо момче. Откъде наистина би могло да знае?
Важна част от обучението му е била да спазва дисциплината и да не позволява на никого да безпокои началника му в неподходящо време. Ако тази Една Брент му бе казала, че става дума за нещо важно и спешно, той щеше да постъпи съвсем различно. Помисли си, че не беше запомнил лицето й, след като я видя за пръв път в бюрото. Просто не беше от хората, които правят впечатление. Ленив ум. Може би не се бе доверявала на собствените си мисловни процеси.
— Можеш ли да си спомниш точно какво се случи? Точно какво ти каза тя, Пиърс?
Полицаят го гледаше с мълчалива благодарност.
— Тя излезе през вратата заедно с всички и се огледа, като че ли търсеше някого. Не вас, сър, струва ми се. Някой друг. След това дойде при мен и ме попита дали би могла да се срещне с инспектора, който е дал показания. Аз видях, че разговаряте, както казах, и обясних, че в момента сте зает. Попитах я дали иска да ви предам нещо, а ако не, й предложих да се свърже с вас в участъка по-късно. Струва ми се, че се съгласи. Попитах я дали е нещо важно…
— Да? — Хардкасъл се намръщи.
— Тя отговори, че не чак толкова. Промърмори, че не виждала как нещо би могло да е станало така, както някоя си била казала.
— Не виждала как нещо би могло да е станало? — повтори Хардкасъл.
— Точно така, сър. Не помня точните й думи. Може би каза: „Не виждам как това, което каза тя, може да е истина.“ Мръщеше се и изглеждаше объркана, но когато я попитах, отговори, че не било нещо важно.
Казала, че не е важно. Тази, която скоро след това бяха намерили удушена в една телефонна кабина…
— Когато разговаряхте, имаше ли някой край вас?
— Имаше много хора, сър. Излизаха от сградата. Това убийство раздвижи доста духовете, особено след като с него се захвана пресата.
— Не помниш ли някой конкретен човек да е бил наблизо? Например някой от тези, които дадоха показания?
— Не помня, сър.
— Добре — каза Хардкасъл. — Нищо не можем да направим. Ако си спомниш още нещо, искам веднага да дойдеш при мен, ясно ли е?
След като остана сам, той се опита да потисне гнева и да престане да се упреква. Това момиче със заешка физиономия е знаело нещо. Може би „знаело“ е твърде силна дума, но във всеки случай е видяло или е дочуло нещо. Нещо, което го е обезпокоило. След предварителното следствие това безпокойство се е засилило. Какво би могло да е то? Нещо в показанията? Най-вероятно да е било нещо, което е казала Шийла Уеб. Нали преди два дни беше отишла до дома на Шийла, за да поговори с нея. Но защо не бе направила това в бюрото? Защо е трябвало да я търси у дома й? Дали не е научила нещо за Шийла, което я е озадачило и изненадало? Дали е искала да получи от нея обяснение на четири очи, не пред останалите момичета? Това му се струваше най-вероятно. Може би това беше истината. После повика сержант Крей и му даде някои нареждания.