— Защо според вас е отишла на „Уилбрахъм Кресънт“? — Попита Крей.
— Това се чудех и аз — отговори Хардкасъл. — Не е изключено, разбира се, да е проявила любопитство, да е искала да види как изглежда къщата. В това няма нищо необикновено. Половината население на Кроудийн, изглежда, изпитва същото желание.
— Колко добре го знаем — въздъхна сержант Крей.
— От друга страна — продължи Хардкасъл, — може да е отишла там, за да се види с някого, който живее там.
Когато сержантът излезе, инспекторът написа на листа пред себе си три числа.
Написа „20“ и след него постави въпросителна. След това добави „19?“ и „18?“ и съответните имена. Хеминг, Пебмарш, Уотърхаус. Трите къщи от другата страна отпадаха. Ако Една Брент бе искала да отиде в някоя от тях, нямаше да мине по тази улица.
Хардкасъл се замисли за трите възможности.
Най-напред номер 20. Ножът, използван при първото убийство, бе намерен там. Беше най-вероятно да е подхвърлен откъм двора на номер 19, но не го знаеха със сигурност. Не беше изключено и самата собственичка на номер 20 да го е скрила в храстите. Когато я разпитаха, госпожа Хеминг реагира с възмущение: „Какво безобразие! Да хвърлят този отвратителен нож при котките ми!“ Имаше ли връзка между госпожа Хеминг и Една Брент? Хардкасъл реши, че не е имало. Замисли се за госпожица Пебмарш.
Дали пък Една не беше отишла на „Уилбрахъм Кресънт“, за да се види с нея? Госпожица Пебмарш бе дала показания на предварителното следствие. Може би нещо в тези показания бе накарало Една да се усъмни? Но тя е била обезпокоена преди следствието. Може ли да е знаела нещо за госпожица Пебмарш преди това? Дали не е разбрала например, че има някаква връзка между нея и Шийла Уеб? Така би могло да се обясни чутото от Пиърс: „Това, което каза тя, не може да е истина.“
„Предположения! Само предположения!“ — мислеше той ядосано.
Ами номер 18? Трупът беше намерила госпожица Уотърхаус. Инспектор Хардкасъл имаше професионални предубеждения към тези, които откриват трупове. Откриването на трупа би могло да спести толкова много трудности на убиеца — да обясни невнимателно оставените отпечатъци от пръсти, да премахне рисковете на недоизпипаното алиби. В повечето случаи това положение беше непробиваемо. При едно условие обаче — не трябва да има явен мотив. Със сигурност госпожица Уотърхаус нямаше видима причина да убива Една Брент. Не беше дала показания. Но не беше изключено и да е присъствала на следствието. Дали Една не е имала причина да смята, че именно тя се е представила за госпожица Пебмарш по телефона, за да поиска да изпратят стенографка на номер деветнайсет?
Пак предположения.
И, разбира се, оставаше самата Шийла Уеб…
Хардкасъл протегна ръка към телефона и набра номера на хотела, в който беше отседнал Колин Лам. След малко чу гласа му.
— Обажда се Хардкасъл. В колко часа обядва с Шийла Уеб днес?
Последва пауза, след това Колин отговори:
— Откъде знаеш, че сме обядвали заедно?
— Предположих и се оказах прав, нали?
— А защо да не обядвам с нея?
— Няма причина да не го правиш. Просто те питам в колко часа беше. Веднага след заседанието ли отидохте?
— Не. Тя трябваше да напазарува. Срещнахме се в китайския ресторант на Маркет Стрийт в един часа.
— Добре.
Хардкасъл погледна бележника си. Една Брент бе умряла между дванайсет и половина и един.
— А не искаш ли да знаеш какво си поръчахме?
— Не се ядосвай. Просто исках да ми кажеш в колко часа е било, за да оформя протоколите.
— Разбрах. Казах ти.
Последва пауза, след което инспекторът се опита да смекчи напрежението:
— Ако нямаш какво да правиш тази вечер…
Колин го прекъсна:
— Заминавам. Тъкмо си събирах багажа. Току-що получих нареждане веднага да замина за чужбина.
— Кога ще се върнеш?
— Никой не знае. Най-рано след седмица, може и повече… Може и никога.