— Лош късмет, така ли?
— Не съм сигурен — отговори Колин и затвори.
Осемнайсета глава
Хардкасъл пристигна на „Уилбрахъм Кресънт“ номер деветнайсет тъкмо когато госпожица Пебмарш излизаше от къщи.
— Извинете ме за момент, госпожице Пебмарш.
— О… Вие сте инспектор Хардкасъл, нали?
— Да. Може ли да поговоря с вас?
— Не искам да закъснея за института. Много ли ще продължи?
— Не повече от три-четири минути, уверявам ви.
Тя се върна в къщата и той я последва.
— Чухте ли какво се случи днес следобед?
— Случило ли се е нещо?
— Помислих си, че вече знаете. В телефонната кабина на улицата беше намерено мъртво момиче.
— Мъртво? Кога?
— Точно преди три часа и четирийсет и пет минути. — Той погледна стенния часовник.
— Нищо не съм чула за това. Нищо — каза жената. В гласа й сякаш мигновено се появи гняв. Сякаш някой й беше напомнил недъга й по особено оскърбителен начин. — Момиче? Какво момиче?
— Името й е Една Брент и е работела в машинописно бюро „Кавендиш“.
— Още едно момиче оттам? И за нея ли са се обадили както за другата… Шийла… Не помня фамилията й.
— Мисля, че не — отговори инспекторът. — Не е ли идвала да се види с вас у дома ви?
— Тук? Разбира се, че не.
— А вкъщи ли си бяхте по това време?
— Не съм сигурна. Кога казахте, че е било?
— Дванайсет и половина или малко по-късно.
— Да — отговори госпожица Пебмарш. — Бях се прибрала.
— Къде отидохте след предварителното следствие?
— Дойдох направо тук. — Тя направи пауза и попита: — Защо мислите, че това момиче е искало да говори с мен?
— Ами… Вие бяхте на предварителното следствие и тя ви е видяла там. Трябва да има някаква причина да дойде на „Уилбрахъм Кресънт“. Доколкото ми е известно, тя не познава никого тук.
— А защо ще идва при мен само защото ме е видяла на предварителното следствие?
— Е… — Инспекторът се усмихна, след което се опита да предаде усмивката с гласа си, защото си спомни, че жената не би могла да оцени колко обезоръжаваща е тя. — Трудно е да се каже. Може би е искала да й дадете автограф. Кой знае?
— Автограф? — В гласа на госпожица Пебмарш се появи презрение. След това добави: — Да, може и да сте прав. Случват се и такива неща. — Тя поклати енергично глава. — Мога да ви уверя, инспекторе, че не се е случило днес. Откакто се върнах от предварителното следствие, никой не е идвал при мен.
— Е, благодаря, госпожице Пебмарш. Длъжни сме да проверим всички възможности.
— На колко години беше това момиче?
— На деветнайсет, струва ми се.
— Деветнайсет? Колко млада! — Гласът й леко се промени. — Горкото дете. На кого му е притрябвало да убива момиче на деветнайсет години?
— Случва се — каза Хардкасъл.
— Беше ли хубава, привлекателна, секси?
— Не — отговори Хардкасъл. — Искало й се е да бъде, но според мен не беше.
— Значи това не е причината. — Жената поклати глава още веднъж. — Съжалявам, инспекторе. Съжалявам повече, отколкото мога да изразя с думи, че не съм в състояние да ви помогна.
Той си тръгна, както и първия път, впечатлен от личността на госпожица Пебмарш.
Госпожица Уотърхаус също си беше у дома. Тя, както можеше да се очаква от човек като нея, отвори вратата рязко, сякаш искаше да залови някого, който върши нещо нередно.
— О, това сте вие! — възкликна тя. — Вижте какво, казах на вашите хора всичко, което знам.
— Сигурен съм, че сте отговорили на зададените ви досега въпроси, госпожице Уотърхаус — каза Хардкасъл, — но непрекъснато възникват нови. Налага се да изясним още някои подробности.
— Не виждам какви. Това беше такъв ужасен шок! — Тя го погледна укорително, сякаш той беше виновен за всичко. — Влезте, влезте. Не може да стоите на прага цял ден. Влезте, седнете и ме пита те каквото искате, макар че не виждам какво повече можете да измислите. Както вече казах, излязох навън, за да се обадя по телефона. Отворих вратата на кабината и видях момичето. Никога не съм била по-потресена през живота си. Веднага изтичах и намерих полицая. След това, ако искате да знаете, се върнах тук и изпих медицинска доза бренди. Медицинска! — добави натъртено.
— Добре сте постъпили, мадам — каза инспектор Хардкасъл.
— И това е всичко — завърши тя категорично.
— Исках да ви попитам дали сте сигурна, че не сте виждали това момиче преди.