— Може да съм го виждала десетки пъти, но не си спомням. Искам да кажа, че може да ме е обслужвало в някой магазин, да е седяло до мен в автобуса или да ми е продало билет за кино.
— Работела, е като машинописка и стенографка в бюро „Кавендиш“.
— Не мисля, че някога ми се е налагало да ползвам такива услуги. Да не би да я е използвал брат ми в службата си? Това ли искате да кажете?
— О, не — каза инспекторът. — Няма нищо такова. Просто исках да разбера дали не е идвала при вас тази сутрин, преди да я убият.
— Да е идвала при мен? Не, разбира се, че не! Защо да идва при мен?
— Не знаем това — отговори Хардкасъл. — Значи според вас всеки, който я е видял да влиза в двора ви тази сутрин, се е заблудил? — Той я погледна невинно.
— Някой я е видял да влиза в двора ми? Глупости! — Госпожица Уотърхаус се поколеба. — Поне…
— Да?
— Може да е пъхнала листовката в пощенската ми кутия… Когато се върнах, имаше листовка… За някакво събрание в подкрепа на ядреното разоръжаване. Всеки ден има по нещо такова. Може и тя да я е пъхнала в пощенската ми кутия, но не можете да ме обвините за това, нали?
— Разбира се, че не. Казахте, че е трябвало да се обадите по телефона и че вашият не е работел. В централата ми казаха, че това не е било така.
— В централата могат да ви кажат каквото си поискат! Набрах номера и чух някакъв чудноват шум, а не нормалния сигнал, така че излязох навън.
Инспекторът стана.
— Съжалявам, че ви обезпокоих, госпожице Уотърхаус, но предполагаме, че това момиче е дошло дотук, за да се срещне с някого, и че е било в някоя от близките къщи.
— И се налага да обиколите всички — прекъсна го тя. — Струва ми се най-вероятно да е ходила на номер деветнайсет. При госпожица Пебмарш.
— Защо смятате, че е най-вероятно?
— Казахте, че е била стенографка в бюрото „Кавендиш“. Ако си спомням правилно, говореше се, че онзи ден, когато намериха убития, тя се е обадила в бюрото, за да й изпратят такава.
— Да, така се твърдеше, но госпожица Пебмарш отрече да се е обаждала.
— Ако питате мен — продължи жената, — макар че никой не ме слуша, докато не е станало твърде късно, трябва да кажа, че напоследък се е побъркала. Имам предвид госпожица Пебмарш. Струва ми се, че тя наистина се обажда по разни бюра, за да поиска да й изпратят стенограф, и после забравя за това.
— Но не мислите, че може да е извършила убийство?
— Не съм казвала такова нещо. Знам, че в къщата й беше убит човек, но и през ум не ми е минавало да твърдя, че тя има нещо общо с това. Не, просто си мисля, че може да са я прихванали лудите, както често се случва… Познавах една жена, която се обаждаше в разни сладкарници и поръчваше по дузина „целувки“, без да й трябват. Когато й ги носеха, обясняваше, че не ги е поръчвала. Такива работи.
— Разбира се, всичко е възможно — каза инспектор Хардкасъл, сбогува се с госпожица Уотърхаус и излезе.
Помисли си, че е малко вероятно да е била искрена в последното си предположение. От друга страна, ако беше повярвала, че някой е видял Една Брент да влиза в къщата й и ако това наистина е станало, беше съвсем логично да насочи вниманието някъде другаде, към номер деветнайсет например.
Хардкасъл погледна часовника си и реши, че има време, за да се отбие в Бюрото за машинописни услуги „Кавендиш“. Знаеше, че е било отворено в два часа днес следобед. Момичетата биха могли да му помогнат.
Очакваше, че Шийла Уеб също ще е там.
Когато влезе в бюрото, едно от момичетата стана веднага.
— Инспектор Хардкасъл? — каза то. — Госпожица Мартиндейл ви очаква.
Въведе го в кабинета. Госпожица Мартиндейл се нахвърли върху него още от вратата.
— Какъв позор, инспекторе! Истински позор! Трябва да стигнете до дъното на всичко това незабавно! Никакво губене на време повече! Полицията трябва да ни осигурява защита и точно от това имаме нужда в това бюро. От защита. Момичетата ми се нуждаят от нея и аз ще направя необходимото, за да я получат!
— Госпожице Мартиндейл, сигурен съм, че…
— Нима ще отречете, че две от моите момичета пострадаха? Очевидно се е развилнял някакъв безотговорен тип, който има фикс идея или мания, както там се нарича, да напада стенографки и машинописки. Ние сме подложени на целенасочен тормоз! Първо излъга най-безмилостно Шийла Уеб, за да попадне на труп — от такова нещо човек с лабилна психика направо може да полудее, а сега и това! Едно напълно безобидно и добро момиче, удушено в телефонна кабина! Трябва да разберете кой стои зад целия този ужас, инспекторе!