— Едва ли има нещо, което искам повече от това, госпожице Мартиндейл. Дойдох при вас, за да видя дали не можете да ми помогнете.
— Да ви помогна!? Как мога да ви помогна? Мисиите ли, че ако можех, нямаше да дойда при вас още самото начало? Трябва да откриете кой е убил Една и кой изигра този безсърдечен номер на Шийла. Аз съм строга към момичетата си, инспекторе, взискателна съм към работата им и не им позволявам да закъсняват, но няма да позволя да ги тормозят и убиват! Смятам да ги защитя и да взема мерки хората, на които държавата плаща, за да правят това, да си гледат работата както трябва! — Тя го изгледа свирепо.
— Дайте ни време, госпожице Мартиндейл.
— Време? Мислите си, че след като това глупаво дете умря, можете да се бавите колкото си искате? Какво чакате? Да убият още някое от момичетата ми?
— Мисля, че няма нужда да се безпокоите за това.
— Инспекторе, когато се събудихте тази сутрин, и през ум не ви минаваше, че ще убият Една, нали? Ако не беше така, предполагам, че щяхте да вземете все някакви мерки това да не се случи. И какво? Когато я убиха, вие се изненадахте! Всичко това е безумно. Не може да не признаете, че е така! Ако това, което четем във вестниците, е истина… Часовниците например… Никой не спомена за тях сутринта на предварителното следствие.
— Споменаха се колкото се може по-малко неща, госпожице Мартиндейл. Заседанието беше отложено.
— Единственото, което искам, е да направите нещо!
— Значи не можете да ми помогнете? Може би Една е намекнала нещо пред вас или пък ви се е сторила разтревожена, но не е поискала съвета ви?
— И да е била разтревожена, не мисля, че би поискала съвет от мен. А за какво според вас е била разтревожена?
Инспектор Хардкасъл искаше да получи отговор точно на този въпрос, но разбра, че не госпожица Мартиндейл щеше да му го даде.
— Бих желал да поговоря с момичетата ви — каза той. — Разбирам, че Една не би споделила с вас тревогите и страховете си, но може би е казала нещо на тях.
— Това е напълно възможно — съгласи се тя. — През повечето време клюкарстват. Машините започват да тракат едва когато чуят стъпките ми по коридорчето. А какво правят преди това? Бърборят. Бър-бър-бър. — Жената се поуспокои и добави: — В момента тук са само три от тях. Можете да поговорите с тях. Другите са на работа в града. Ще ви дам имената и домашните им адреси, ако желаете.
— Благодаря, госпожице Мартиндейл.
— Предполагам, че искате да говорите с тях насаме. Ако аз присъствам, няма да се чувстват така свободно. Ще трябва да признаят, че наистина са клюкарствали и са си губили времето.
Тя стана от стола и отвори вратата.
— Момичета, инспектор Хардкасъл желае да поговори с вас. Можете да прекратите работа, докато свърши. Кажете му всичко, което може да му помогне да открие кой е убил Една.
Госпожица Мартиндейл се върна в кабинета си и затръшна вратата след себе си. Три уплашени лица се вторачиха в инспектора. Той огледа момичетата, колкото да си създаде представа с кого ще си има работа.
Русо, едро момиче с очила. „Може да се разчита на това същество — помисли си той, — но едва ли е много умно.“ Доста екстравагантна на вид брюнетка с прическа, създаваща впечатлението, че преди малко тук е духал силен вятър. Може би забелязваше какво става в момента, но едва ли можеше да се разчита на спомените й. Би ги украсила както й харесва. Третата беше родена, за да се кикоти, и вероятно се съгласяваше с всичко, което й кажат.
Хардкасъл заговори тихо и непринудено:
— Вече сте чули какво се случи с колежката ви Една Брент.
Трите глави закимаха енергично.
— Между другото, как научихте?
Момичетата се спогледаха, като че ли се мъчеха да решат коя да отговори. Изглежда нямаше възражение това да бъде русото момиче, чието име беше Джанет.
— Една не дойде на работа в два, както трябваше — обясни то.
— И Пясъчната котка се ядоса много… — продължи чернокосата Морийн, но не довърши.
Третото момиче се изкикоти и обясни:
— Така й викаме.
„Подходящ прякор“ — помисли си Хардкасъл.
— Когато поиска, е същински ужас — каза Морийн.
— Направо се нахвърля върху тебе. Попита дали Една е казала на някоя от нас, че няма да дойде на работа и че трябвало поне да се обади.