Русото момиче добави:
— Казах на госпожица Мартиндейл, че е била на предварителното следствие заедно с нас, но после не сме я виждали и не знаем къде е отишла.
— Но не я излъгахте, нали? — Попита Хардкасъл. — Наистина ли не знаехте къде е отишла след това?
— Предложих й да отидем да обядваме заедно — обясни Морийн, — но изглежда си беше наумила нещо друго. Не знаела дали ще обядва, щяла да си вземе нещо и да хапне тук.
— Значи е имала намерение да се върне на работа?
— Да, разбира се. Всички знаехме, че в два трябва да сме тук.
— Забелязали ли сте нещо особено у Една през последните дни? Да ви се е сторила разтревожена или объркана? Споделяла ли е с вас нещо такова? Ако си спомните, моля ви да ми го кажете.
Те се спогледаха отново, но не заговорнически, а сякаш се чудеха.
— Тя винаги намираше за какво да се тревожи — поясни Морийн. — Непрекъснато правеше грешки и забъркваше каши. Доста бавно загряваше.
— На Една непрекъснато й се случваха неприятности — допълни кикотещото се момиче. — Помните ли как й се счупи токчето онзи ден? Вечно ставаше нещо такова.
— Помня — каза Хардкасъл.
Помнеше колко тъжно гледаше момичето обувката в ръката си.
— Знаете ли, когато Една не дойде днес в два, имах чувството, че й се е случило нещо много лошо — обади се Джанет и кимна със сериозно лице.
Хардкасъл я погледна неодобрително. Не обичаше хората, които проявяват мъдрост, след като се случи бедата. Беше напълно сигурен, че това момиче не си е помислило нищо подобно и че най-вероятно си е казало: „Ех, как ще си изпати от Котката, като се върне!“
— Как научихте за случилото се? — Попита той отново.
Те се спогледаха. Тази с кикотенето се изчерви гузно и стрелна с очи затворената врата на госпожица Мартиндейл.
— Ами… ъ-ъ-ъ… Аз се измъкнах за мъничко. Исках да си купя пасти за вкъщи и знаех, че като свършим работа, няма да е останало нищо… Като отидох в магазина, онзи на ъгъла, където ме познават много добре, жената ме попита: „Тя ви беше колежка, нали?“ Попитах я: „Коя?“ А тя отговори: „Онази, която са намерили мъртва в телефонната кабина.“ О, така се уплаших! Изтичах обратно и казах на другите. След това решихме, че трябва да кажем на госпожица Мартиндейл, и точно в този момент тя нахълта тук и се развика, че нито една машина не тракала.
Разказа поде русото момиче:
— Аз казах: „Не сме виновни ние. Току-що чухме ужасна новина за Една, госпожица Мартиндейл.“
— И какво направи тя?
— В началото не й се вярваше — обясни брюнетката. — Каза: „Глупости. Пак са ви пробутали някоя безумна клюка в магазините. От къде на къде Една?“ Но се върна в кабинета си, обади се в полицията и се оказа вярно!
— Не мога да разбера — каза Джанет унесено, — не мога да разбера защо им е било да убиват Една.
— Тя си нямаше приятел или нещо такова — допълни брюнетката.
Трите погледнаха Хардкасъл с надежда, сякаш очакваха да им каже отговора. Той въздъхна. Повече нямаше какво да прави тук. Може би някое от другите момичета щеше да му помогне повече. И, разбира се, оставаше самата Шийла Уеб.
— Шийла Уеб и Една бяха ли добри приятелки? — Попита той.
Момичетата се спогледаха.
— Не много.
— Между другото, къде е госпожица Уеб?
Обясниха му, че е в хотел „Кърлю“ при професор Парди.
Деветнайсета глава
В гласа на професор Парди се долавяше раздразнение, когато прекъсна диктуването си и вдигна телефона.
— Кой? Какво? Искате да кажете, че вече е тук? Моля ви, попитайте го дали не може да дойде утре… Е, добре, добре, нека се качи.
— Вечно възниква нещо! — каза той ядосано. — Как може човек да свърши някаква сериозна работа, след като непрекъснато му пречат? — Професорът погледна намръщено Шийла Уеб и попита: — Докъде бяхме стигнали, мила моя?
Тя тъкмо щеше да отговори, когато на вратата се почука. С известно усилие професор Парди се освободи от хронологическите проблеми отпреди приблизително три хилядолетия и се върна към настоящето.
— Да! — извика той ядосано. — Влезте, какво има? Струва ми се, че специално настоях днес да не ме безпокоят.
— Съжалявам, сър, но трябваше да го направя. Добър вечер, госпожице Уеб.
Шийла Уеб се изправи и остави настрани бележника си. Инспектор Хардкасъл се зачуди дали не си е въобразил смущението, което се появи в погледа й.
— Кажете какво има? — рязко попита професорът.