— Може би си прав. Понякога подозирам дори теб, Колин, че си започнал да работиш за другата страна.
— Понякога подозирам и себе си, че работя за другата страна. След това, че пак съм се върнал при нашите.
— Страхотна бъркотия!
Самолетът ми излиташе в десет часа вечерта, така че отидох да видя Поаро. Този път пиеше сироп от касис.
Предложи ми. Отказах. Джордж ми донесе уиски. Всичко беше както обикновено.
— Изглеждаш потиснат — отбеляза Поаро.
— Ни най-малко. Заминавам за чужбина.
Той ме погледна, а аз кимнах.
— Значи така?
— Да, така.
— Желая ти успех.
— Благодаря. А вие, Поаро, как се справяте с домашното си?
— Pardon?
— Имам предвид убийството в Кроудийн. Облегнахте ли се на стола си със затворени очи, за да откриете убиеца?
— Прочетох записките с интерес — отговори той.
— Нищо интересно, нали? Както казах, тези съседи не са от голяма полза.
— Напротив. Поне двама от тях правят много показателни забележки.
— Кои? И какви са тези забележки?
Поаро ми обясни, че трябва да чета собствените си записки по-внимателно.
— Тогава ще забележиш и сам. Просто ще ти избоде очите. Сега трябва да се разговаря с още съседи.
— Няма други.
— Трябва да има. Някой винаги забелязва нещо — това е аксиома.
— Може и да е аксиома, но не и в този случай. Има и друго. Беше извършено ново убийство.
— Така ли? Толкова скоро? Интересно. Разкажи ми за него.
Разказах му. След това започна да ми задава въпроси, докато не измъкна от мен и най-малката подробност.
Казах му и за пощенската картичка, която бях дал на Хардкасъл.
— „Помни“… четири, едно, три… или четири и тринайсет — повтори той. — Да, същия почерк.
— Какво искате да кажете?
Поаро затвори очи.
— Само едно нещо липсва на тази пощенска картичка. Кървав отпечатък от пръст.
Изгледах го със съмнение.
— Какво ще кажете за всичко това?
— Става все по-ясно. Както обикновено убиецът няма да се спре, когато трябва.
— Но кой е убиецът?
Поаро ловко избегна отговора.
— Позволяваш ли, докато те няма, да проуча някои неща?
— Какви например?
— Утре ще помоля госпожица Лемън да пише на един стар мой приятел адвокат — господин Ендърби, и да го помоли да прегледа брачните регистри в Съмърсет Хаус. Освен това ще я помоля да изпрати няколко телеграми отвъд океана.
— Мисля, че това не отговаря напълно на условието да седите на стола си и да мислите.
— Но аз правя точно това! Госпожица Лемън просто трябва да потвърди заключенията, до които вече съм стигнал. Не искам информация, а потвърждение.
— Не мисля, че знаете каквото и да било, Поаро! Блъфирате. Та още дори не се знае кой е убитият!
— Аз знам.
— Как се казва?
— Нямам представа. Името му не е важно. Важното е, ако можеш да ме разбереш, не кой, а какъв е той.
— Шантажист?
Поаро затвори очи.
— Частен детектив?
Поаро отвори очи.
— Ще ти кажа един цитат, както направих миналия път. И след това ще замълча.
Той изрецитира с тържествен тон:
— „Дили, дили, дили, ела да те убием!“
Двайсет и първа глава
Инспектор Хардкасъл погледна календара на бюрото си. Двайсети септември. Единайсет дни. Не бяха успели да напреднат колкото му се искаше, защото ги спираше старият проблем — идентифицирането на трупа. Това бе отнело повече време, отколкото си бе представял. Бяха пуснати в действие всички възможни средства, но още нямаше резултати. Лабораторните изследвания на дрехите бяха безплодни. Самите дрехи също не насочваха в определена посока. Бяха от добро качество, не нови, но запазени. Не бяха помогнали и зъболекарите, обществените перални и фирмите за химическо чистене. Мъртвият оставаше загадка. И все пак на Хардкасъл му се струваше, че това не е съвсем така. У този човек нямаше нищо свръхестествено или неземно. Той просто беше мъж, когото засега никой не можеше да разпознае. Според него това беше всичко. Хардкасъл въздъхна и се замисли за множеството писма и телефонни обаждания, които бяха последвали публикуването на снимката в пресата. Броят на хората, които си мислеха, че са го виждали, беше изумителен. Дъщери, които смятаха, че това са отдавна изчезналите им бащи. Една старица беше сигурна, че е синът й, напуснал дома си преди двайсет години. Няколко жени бяха убедени, че е изоставилият ги съпруг. Сестри подозираха, че е брат им.