— Няма нищо страшно. Всичко ще свърши за по-малко от минута.
Извадиха количката и санитарят вдигна чаршафа. Тя се вгледа в убития, леко се задъха, след това изхлипа и извърна лице.
— Хари е. Да. Много по-стар, изглежда различен… Но е той.
Инспекторът кимна на санитаря, улови я за лакътя и я изведе навън при колата, с която се върнаха в участъка. Не й каза нищо. Остави я да се съвземе. Когато се качиха в кабинета му, един полицай почти веднага донесе поднос с чай.
— Заповядайте, госпожо Райвъл. Изпийте чаша чай. Ще ви помогне да се съвземете. След това ще поговорим.
— Благодаря ви.
Тя сложи захар в чая си, доста при това, и го изпи на един дъх.
— Сега е по-добре. Не че ме интересува чак толкова. Все пак човек се разстройва, нали?
— Значи сте сигурна, че мъртвият е съпругът ви?
— Да, сигурна съм. Естествено, сега е по-стар, но не се е променил много. Винаги е изглеждал… чист и спретнат. Приятен… от добра класа.
„Да — помисли си Хардкасъл, — сполучливо описание. От добра класа.“ По всяка вероятност видът на Хари беше много по-добър от него самия. Някои хора бяха такива и това се отразяваше благотворно на делата им.
— Винаги особено е държал на дрехите си. Предполагам, че заради това си падаха по него толкова лесно. Не са могли да заподозрат каквото и да било.
— Кой си падаше, но него, госпожо Райвъл? — попита Хардкасъл внимателно, със съчувствие.
— Жените — отговори тя. — Заради това отсъстваше през повечето време.
— Разбирам. И вие научихте за това?
— Ами… Подозирах. При такива дълги отсъствия… Разбира се, аз знаех какви са мъжете. Мислех си, че ходи при някоя от време на време, но нямаше смисъл да го питам. Естествено, щеше да отрече. Все пак не си давах сметка, че с това си вади прехраната.
— Прехраната?
Тя кимна.
— Предполагам.
— Как разбрахте?
Тя сви рамене.
— Един ден се върна след поредното пътуване. До Нюкасъл, така ми каза. Както и да е, върна се и заяви, че трябва да се махне веднага. Играта била свършила. Докарал неприятности на някаква жена. Била учителка и можело да избухне скандал. Тогава започнах да му задавам въпроси. Нямаше нищо против да ми отговаря. Може би си мислеше, че знам повече, отколкото знаех в действителност. Жените лесно се лепяха за него… Точно като мен. Сгодявал се е за тях и след време им е предлагал да инвестира парите им. Обикновено са ги давали.
— Опита ли да направи това и с вас?
— Да, опита, но не му дадох нищо.
— Защо? Нямахте му доверие още от самото начало ли?
— Ами… Аз не се доверявам на никого. Имах опит с мъжете в това отношение и преди това. Както и да е, не исках той да влага парите ми в каквото и да било. Можех и сама да се грижа за спестяванията си. Ако държиш парите със собствените си ръце, винаги ще знаеш, че са твои! Виждала съм прекалено много измамени глупачки.
— А кога поиска да вложи парите ви? Преди да се ожените или след това?
— Струва ми се, че намекна нещо такова, преди да се оженим, но аз не реагирах и той веднага заговори за друго. След като се оженихме, ми спомена за някаква много добра възможност, която му се била отворила.
Казах му: „Не става“. Не само защото му нямах доверие, но и защото знам, че много често, когато мъжете си мислят, че са намерили някаква „много добра възможност“, се оказват измамени.
— Съпругът ви имал ли е неприятности с полицията?
— Не се безпокоеше за това. Жените обикновено не желаят да се разбере, че са били измамени. Само че последния път, изглежда, нещата не стояха точно така. Онази беше образована и нямаше да може да я преметне толкова лесно.
— И тя забременя, така ли?
— Да.
— Случвало ли се е и друг път?
— Мисля, че да. Честно казано, не знам какво го е накарало да заживее така. Дали само заради парите, или защото е бил от онези, които, освен че не могат без жени, нямат нищо против и някой друг да плаща за удоволствията им.
В гласа й нямаше горчивина.
— Обичахте ли го, госпожо Райвъл? — Попита Хардкасъл.
— Не знам. Наистина не знам. Сигурно… След като съм се омъжила за него…
— Извинете ме… Вие имахте ли истински брак?
— Честно казано, не знам. Да, бяхме сключили брак. И църковен, но не съм сигурна дали не се е женил и друг път, под различно име може би. Когато се омъжих за него, се казваше Хари Касълтън. Мисля, че това не беше истинското му име.