— Сигурен ли си?
— Да.
— Тя не е активна, така ли?
— Не е.
Бек ме погледна изпитателно и попита:
— Доволен ли си?
— Не особено.
— Надяваше се на повече ли?
— Това не запълва празнотата.
— Е, ще трябва да потърсим другаде. Да изоставим полумесеците, какво ще кажеш?
— Аха.
— Днес отговаряш само с едносрични думи. Да нямаш махмурлук?
— Не ме бива за тази работа — отговорих бавно.
— Искаш да те погаля по главицата и да те утеша?
Въпреки всичко се засмях.
— Така е по-добре — каза полковникът. — А сега ми кажи за какво става дума. Проблем с жена ли?
Поклатих глава.
— Отдавна си го мисля.
— Забелязах — каза Бек неочаквано. — Светът е в хаотично състояние. Нищо не е така ясно, както по-рано. Когато човек изгуби кураж, все едно че започва да гние. Ако това е положението с теб, мисля, че повече няма да можеш да ни бъдеш полезен. Свърши много добри неща, момче. Трябва да си доволен от себе си. Както и да е, щом искаш, върни се при проклетите си водорасли.
Той замълча и след малко попита:
— Наистина ли ти харесват тези гадости?
— Намирам цялата наука за много интересна.
— За мен тя е нещо отвратително. Какво разнообразие има в природата, нали? Колко различни вкусове, искам да кажа. Какво стана с онова убийство? Обзалагам се, че е дело на момичето.
— Грешиш — отговорих.
Бек размаха заплашително пръст пред лицето ми.
— Казвам ти само това: „Бъди готов“. И това не е шега.
Тръгнах по Черинг Крос, потънал в мисли. В метрото си купих вестник.
В него прочетох, че жената, която взели за припаднала на гара Виктория предишния ден, при пристигането си в болницата се оказала наръгана с нож. Умряла, без да дойде в съзнание.
Името й било Мерлина Райвъл.
Обадих се на Хардкасъл.
— Да — отговори той на въпроса ми. — Точно така е, както пише. В гласа му се долавяше горчивина и гняв. — Бях при нея по-миналата вечер. Казах й, че това, което наприказва за белега, няма да мине. Че белегът е получен сравнително скоро. Колко лесно се подхлъзват хората… Като не знаят кога да спрат и преиграят. Някой й е платил, за да каже, че това е трупът на мъжа й, който я е напуснал преди години. И го изигра добре! Повярвах й напълно. След това са решили да се направят на много умни. Ако беше споменала за белега в самото начало, можеше да ни се стори подозрително. Затова е трябвало да ни го каже след това уж че си го е спомнила по-късно. Убедително доказателство.
— Значи и Мерлина Райвъл е била съучастничка?
— Не, не мисля. Предполагам, че някой стар приятел й се е обадил и й е казал: „Слушай, загазих. Един тип, с когото имах вземане-даване, беше убит. Ако разберат кой е, всичките ни сделки ще излязат наяве и това ще е катастрофа. Ако отидеш и кажеш, че това е мъжът ти, който офейка преди толкова години, всичко ще се забрави и толкова.“
— Не може да не е преценила, че това е твърде рисковано.
— И така да е. Нейният човек й е казал: „Какъв е рискът? В най-лошия случай ще кажеш, че си сбъркала. Всеки може да сгреши след петнайсет години.“ Може би в този момент е споменал и известна сума. Тя се е съгласила да му помогне и това е.
— Така, без никакви подозрения?
— Тя не беше подозрителна натура. Боже, всеки път, когато заловим убиец, се намират хора, които просто не могат да повярват, че той е бил способен на такова нещо.
— Какво стана, когато отиде да я видиш?
— Изплаших я. След това направи това, което очаквах — опита се да се свърже с човека, който я е забъркал в тази каша. Естествено бях изпратил хора да я проследят. Отиде в една поща и се обади оттам. За съжаление не се обади от автомата в края на улицата, откъдето очаквах. Изглежда, не е имала монета. Излезе от пощата с доволна физиономия. Беше под наблюдение, но до вчера вечерта не се случи нищо интересно. Отиде на гара Виктория и си купи билет за Кроудийн. Беше шест и половина — часът пик. Не е била нащрек. Мислела си е, че ще се срещне с този, с когото трябва в Кроудийн, но лукавият дявол е бил един ход преди нея. Най-лесното нещо е да се прилепиш до някого от тълпата и да натиснеш с ножа… Предполагам, че дори не е разбрала какво се е случило. Понякога става и това… Помниш ли Бартън от обира на бандата на Левити? Премина почти цялата дължина на улицата, преди да умре. Остра болка и след това си мислиш, че всичко е наред, само че не е. Вече си мъртъв, без да го знаеш. По дяволите, по дяволите, по дяволите! — Завърши той.