Ако оставим настрана госпожица Пебмарш и Шийла Уеб, кой друг би могъл да се представя не за това, което е в действителност? Отговорът е разочароващ. Кой друг? С изключение на господин Рамзи, който наистина не е бил това, за което се представя. — Поаро ме погледна въпросително и продължи: — Всички изглеждат напълно почтени. Бланд е известен местен строител, Макнотън наистина е бил професор в Кеймбридж, госпожа Хеминг е вдовица на местен търговец, господин и госпожица Уотърхаус са уважавани, отдавна живеещи на това място хора. Тогава се връщаме към господин Къри. Откъде е дошъл той? Какво го е довело в къщата на „Уилбрахъм Кресънт“, номер деветнайсет? И тук се появява много ценната забележка, направена от госпожа Хеминг. Когато сте й казали, че убитият е непознат, който няма нищо общо с дома на госпожица Пебмарш, тя е казала: „Аха. Дошъл е тук, за да го убият. Колко странно.“ Тя притежава дарбата да слуша какво говорят хората и тъй като не е заета със свои собствени мисли, да стига до същността на проблема. Тя предава в едно изречение цялото престъпление: Господин Къри е дошъл в къщата на „Уилбрахъм Кресънт“, номер деветнайсет, за да бъде убит. Толкова е просто!
— Тази забележка ми направи впечатление тогава — обадих се аз.
Поаро не ми обърна внимание:
— Дили, дили, дили, ела да те убием. Господин Къри е отишъл и е бил убит. Но това не е всичко. Било е много важно да не се разбере кой е той. В джобовете му е нямало портфейл, нямало е документи, етикетите на шивача са махнати от дрехите. Но и това не е било достатъчно. Визитната картичка с името Къри е била само временно средство. Ако е трябвало самоличността на този човек да бъде прикрита за вечни времена, се е налагало да му се даде фалшива самоличност. Бях сигурен, че рано или късно ще се появи някой, който ще го разпознае и толкова. Брат, сестра, съпруга… Оказа се съпруга. Госпожа Мерлина Райвъл… дори само името й би трябвало да предизвика съмнения. В Съмърсет има едно село, наречено Къри Райвъл… Може би подсъзнателно са избрани тези две имена… Господин Къри, госпожа Райвъл…
Дотук планът беше съвсем ясен, но се учудвах защо убиецът е смятал, че трупът няма да бъде идентифициран наистина. Ако този човек не е имал семейство, все пак не може да е нямал и съседи, хазайки, прислуга и така нататък. Това ме доведе до следващото заключение — че убитият не е сред безследно изчезналите.
По-нататък стигнах до извода, че е бил чужденец. Това обяснява факта, че никой зъболекар няма в архива си пациент с пломби като неговите.
И започнах да добивам бегла представа както за убиеца, така и за жертвата. Само бегла. Престъплението е било добре планирано и интелигентно извършено, но тук отново се намесва малкото лош късмет, който никой убиец не е в състояние да предвиди.
— Какво искате да кажете? — Попита Хардкасъл.
Най-неочаквано Поаро отметна глава назад и изрецитира:
Той се наведе напред.
— Много хора биха могли да убият господин Къри, но само един човек е имал причина да убие Една Брент.
И двамата го погледнахме втренчено.
— Да помислим за машинописно бюро „Кавендиш“. Там работят осем момичета. На девети септември четири от тях са били на работа извън бюрото, тоест обядвали са другаде. Те са били четирите, които нормално са се хранели първа смяна — от дванайсет и половина до един и половина. Останалите четири — Шийла Уеб, Една Брент и две други, са се хранели след това — между един и половина и два и половина. Но в този ден на Една й се е случила неприятност малко след като е изляза от бюрото. Счупила е тока си на някаква решетка. Не е можела да ходи така. Купила си е нещо за ядене и се е върнала.