Шевролетът спря плавно на 44-та улица, недалеч от Уестсайдската магистрала. Едър мъжага с дебело палто и кожена шапка се взря в Сакс с присвити очи. Тя не го познаваше, нито той нея, но полицейското разрешително за паркиране навсякъде, което тя остави на таблото, му подсказа, че тя е онази, която чака.
Ушите и носът на младежа бяха червени, от ноздрите му излизаше пара. Потропваше с крака, за да ги раздвижи.
— Олеле, голям студ. Тая зима вече ми писна. Вие ли сте детектив Сакс?
— Да. Вие ли сте Койл?
Ръкуваха се. Той стисна силно ръката ѝ.
— Какво става?
— Елате да ви покажа.
— Къде?
— В микробуса. На един паркинг по-натам.
Докато вървяха бързо в студа, Сакс попита:
— От кой участък сте?
Когато се обади, Койл се бе представил за полицай.
Улицата беше шумна. Той не чу.
Сакс повтори въпроса си:
— От кой участък сте? Южния централен?
Той я погледна и примигна.
— Да.
Издуха носа си.
— Била съм там — отбеляза тя.
— Хъм — измърмори Койл и замълча.
Заведе я на голям паркинг в Уестсайд. Спряха пред очукан микробус „Уиндстар“. Прозорците му бяха мръсни, двигателят работеше.
Той се огледа и отвори вратата.
Докато обикаляше жилищните сгради и магазините в Гринич Вилидж около апартамента на Луси Рихтер, за да търси свидетели, Кейтрин Данс разсъждаваше за симбиозата между кинесика и криминалистика.
Специалистът по кинесика има нужда от човешко същество — свидетел, заподозрян — точно както на криминалиста му трябват улики. В това разследване обаче се сблъскваха с изненадваща липса както на живи субекти, така и на веществени доказателства.
Това я безпокоеше. Никога не беше участвала в подобно разследване.
Засега не намираше никого, който би могъл да им помогне.
— Извинете, господине, госпожо, хей, младеж, днес наблизо имаше полицейска акция, разбрахте ли, а, добре, дали случайно не сте видели някого в района да бяга или нещо подозрително, нещо необичайно, погледнете тази снимка…
Нищо не излизаше.
Данс дори не се сблъска със симптомите на „свидетелска амнезия“, когато хората знаят нещо, но твърдят, че нищо не са видели, от страх за себе си или близките си. Оказваше се, че повечето жители на този уютен и колоритен квартал не са видели нищо.
— Извинете, господине, да, документът ми е калифорнийски, но работя с нюйоркската полиция, можете да се обадите и да проверите, така, да сте виждали…
Нищичко.
Данс се стъписа, дори се уплаши, когато се опита да заговори един човек, излизащ от къщата си. Той се обърна и тя застина — толкова много приличаше на съпруга ѝ. Тя се овладя и повтори това, което казваше на всички. Човекът почувства, че нещо не е наред, намръщи се и я попита дали е добре.
Каква липса на професионализъм, смъмри се Данс.
Да, добре съм — отвърна.
Той не беше видял нищо и тя му повярва.
Обърна се да го погледне за последно и отмина.
„О, Бил… Как смъртта усложнява всичко — и то по най-неочаквани начини.“
Пропъди мислите за него и продължи да разпитва.
Данс искаше да намери следа, искаше да хване престъпника. За да го спрат, разбира се, но също и да може да го разпита. Никога не се беше сблъсквала с такъв злодей. Искаше да разбере как цъка мозъка му. (Засмя се на себе си за този избор на думи.)
Продължи да заговаря хората, но не намери никого, който можеше — или искаше — да ѝ помогне.
Докато не срещна човека с покупките.
На около пресечка от сградата на Луси той буташе препълнена пазарска количка. В отговор на въпроса ѝ присви очи и отговори, че да, видял някой да тича по „Бароу“. Погледна фоторобота на Часовникаря и каза:
— Не съм сигурен, но прилича. — Замѝсли се. — Не го видях добре. Съжалявам.
Понечи да отмине.
Кейтрин Данс обаче веднага разбра, че е видял повече.
Свидетелска амнезия.
Хрумна ми нещо. — Тя кимна към количката. — Има ли нещо, което се разваля бързо?
— Ами, не — измънка той.
— Хайде да ви почерпя едно кафе и да ви задам още няколко въпроса. Какво ще кажете?
Човекът очевидно не хареса идеята, но точно в този момент един леден порив ги разклати. Минувачът примигна със сълзливите си очи и каза:
— За няколко минути може. Но наистина не мога да ви кажа нищо повече.
„О, ще видим“ — помисли си тя.
Амелия Сакс се качи в задницата на микробуса.
Двамата с Койл се опитаха да изправят бившия детектив Арт Йънг в седнало положение. Беше неадекватен и бълнуваше.