Отначало, когато Койл отвори вратата на микробуса, Иънг лежеше проснат в безсъзнание и Сакс се уплаши, че се е самоубил. Бързо установи, че е просто пиян, макар и до несвяст. Сакс го шляпна няколко пъти. Иънг отвори очи, намръщи се.
Двамата полицаи го сложиха да седне.
— Спи ми се. Оставете ме. Спи ми се.
— Негов ли е микробусът?
— Да.
— Какво е станало? Как се е озовал тук?
— Отишъл в „Харис“ на няколко пресечки оттук. Отказали да му сервират, защото вече бил пиян, и той си тръгнал. След няколко минути отидох да си купя цигари. Барманът знае, че съм полицай, и ми каза за него. Предупреди ме да го спра, за да не се качи в колата и да сгази някого. Намерих го тук. Вашата картичка беше в джоба му.
Арт Йънг се размърда.
— Оставете ме.
Затвори очи.
Сакс погледна Койл:
— Можете да ни оставите, аз ще се погрижа.
— Сигурна ли сте?
— Да. Бихте ли ми изпратили само едно такси.
— Добре.
Полицаят слезе и се отдалечи. Сакс се наведе, докосна ръката на стареца.
— Арт?
Той отвори очи, присви ги, позна я.
— Ти…
— Арт, ще ви закарам вкъщи.
— Остави ме. Остави ме, по дяволите.
Челото му бе одрано, единият му ръкав — скъсан. Миришеше на повръщано.
— Не ти ли стига това, което ми причини? — измърмори той. — Не мислиш ли, че ме прецака достатъчно? Махай се. Искам да остана сам. Остави ме!
Изправи се на колене и се опита да се добере до шофьорската седалка.
— Махай… се!
Сакс го издърпа. Не беше дребен, но бе отслабнал от алкохола. Той избърса устата си с белещата си се ръка, опита се да се изправи, но пак падна на седалката.
— Постарал си се — отбеляза Сакс, като кимна към една празна бутилка от уиски на пода.
— Какво те интересува? Какво ти дреме?
— Какво стана? — настоя тя.
— Нима не разбираш? Ти стана. Ти.
— Аз ли?
— Защо си мислеше, че всичко ще си остане така? В това проклето управление няма тайни. Разпитах за шибаното досие, какво е станало с него… Вчера, приятелят ми, когото чаках, за да играем билярд, не се появи. С този човек сме били партньори три години, заедно планирахме океанско плаване, с жените си. Изведнъж му изникнала работа и не можел да дойде. И защо? Защото аз много питам. Едно пенсионирано ченге задава много въпроси… Трябваше да те пратя по дяволите още щом се появи на вратата ми.
— Арт, аз…
— О, не се притеснявай, момиче… Не съм казал името ти на никого. Не съм споменавал нищо.
Той взе бутилката, видя, че е празна, и я запрати настрани.
— Слушай, познавам един добър психоаналитик. Мога…
— Психоаналитик? Какво ще ми анализира? Как съм прецакал живота си?
Сакс погледна бутилката.
— Имаш затруднения. Всеки се сблъсква с трудности.
— Не за това говоря. Така стана, защото аз прецаках всичко.
— Какво искаш да кажеш, Арт?
— Защото бях ченге. Провалих всичко. Провалих живота си.
Побиха я тръпки; думите му изразяваха и нейните чувства. Точно затова искаше да напусне полицията. Въпреки това само предложи:
— Арт, хайде да те заведа у вас.
— Можех да работя сто други неща. Брат ми е водопроводчик. Сестра ми завърши полувисше и сега работи в рекламна агенция. Тя направи онази реклама с пеперудките за женските работи. Известна е. Можех да работя нещо такова.
— Просто си малко…
— Не ми приказвай така — тросна се той. — Не си видяла нищо, за да ми говориш така. Нямаш право.
Сакс сведе очи. Вярно беше. Тя нямаше право.
— Всичко, което е случи, е заради това, което търсиш. Съсипан съм. Дали съм добър или лош, няма значение. Животът ми отиде на боклука.
Гневът и мъката му караха сърцето ѝ да се свива. Тя го подхвана през кръста.
— Арт, чуй ме…
— Махни ръцете си от мен.
Той опря главата си на прозореца.
След малко дойде Койл. Водеше такси. Със Сакс помогнаха на Иънг да се качи. Тя даде на шофьора адреса, след това изпразни портфейла си и му връчи близо петдесет долара и ключовете от колата на пенсионера.
— Ще се обадя на жена му да предупредя, че се прибира.
Шофьорът кимна, затвори вратата и потегли по натоварените улици на централен Манхатън.
— Благодаря — каза тя на Койл, който кимна и си тръгна.
Сакс му беше благодарна, че не любопитстваше какво става.
След като полицаят се изгуби от поглед, тя бръкна в джоба си и извади пистолета на Иънг. Беше го взела от кобура на гърба му, когато го подхвана през кръста. Може би имаше друго оръжие вкъщи, но поне нямаше да се самоубие с този. Тя извади патроните, прибра ги и скри пистолета под дясната предна седалка. Заключи микробуса и се върна при колата си.