Дънкан даде на Винсънт пари да купи пазарска количка, продукти — така щеше да е по-малко подозрително (приятелят му мислеше за всичко) — и ново яке. Винсънт трябваше да обикаля улиците на Гринич Вилидж, докато не се натъкне на полицайката.
След това можеше да я вземе в мазето и да се забавлява с нея, колкото си поиска. През това време Дънкан щеше да се погрижи за следващата жертва.
— Ще има ли проблем да я убиеш? — попита той, като погледна изпитателно Винсънт.
От страх да не разочарова приятеля си дебелакът отвърна:
— Не.
Дънкан обаче се досети, че не говори искрено. Усмихна се:
— Оставѝ я в мазето. Завържи в хубаво. Когато свърша другата работа, ще дойда и ще я оправя.
От това Винсънт се почувства много по-спокоен.
Сега гледаше Кейтрин Данс и гладът го измъчваше. Гърдите ѝ бяха твърде големи, но имаше хубаво задниче. И имаше месце по кокалите, не като ония хилави манекенки. Кой ще иска да спи с жена като тях?
При вида ѝ гладът му още повече се възбуждаше.
Дори името ѝ, Кейтрин, звучеше апетитно. По някаква причина тя попадаше в категорията „Сали Ан“. Не можеше да си обясни защо. Може би защото името ѝ звучеше малко старомодно. Или заради гладните погледи, които хвърляше към десертите. „Тя е като мен!“ — помисли си той. Изгаряше от нетърпение да я заведе в мазето на сградата на няколко пресечки оттук.
Той отпи глътка кафе.
— Значи сте от Калифорния, а? — попита Винсънт… или Услужливия Тони Парсънс.
— Да.
— Сигурно е много хубаво там.
— Да, така е. На някои места… Помислете сега какво точно видяхте. Онзи човек, който бягаше. Опишете ми го.
Винсънт знаеше, че трябва да внимава какво приказва, поне докато останат сами в задния вход и той извади ножа си.
— Внимавай — бе заръчал убиецът. — Дръж се плахо. Знаеш ли какво е „плахо“? Говори така, сякаш знаеш нещо, но не искаш да приказваш. Прави се, че се колебаеш. Така би се държал един истински очевидец.
Сега той ѝ разказа — плахо и колебливо — за човека, когото видял да тича по улицата. След няколко въпроса се престори, че си е спомнил още неща и бегло описа Дънкан, макар че описанието съвпадаше доста с компютърната рисунка на убиеца, която вече имаха. Жената си записа нещо.
— Нещо характерно?
— Ами… Не си спомням. Както казах, бях далече.
— Беше ли въоръжен?
— Ами… Не мисля. Какво е направил?
— Нападна една жена.
— О, не. Някой пострадал ли е?
— Не, за щастие.
„За не-щастие“ — помисли си Умния Винсънт или Тони.
— Носеше ли нещо?
„Не се задълбочавай — напо̀мни си той. — Не се оставяй да те подведе.“
Той се намръщи, сякаш се двоуми. След малко отговори:
— Ами, май такова… носеше нещо. Плик ли, чанта ли? Не видях добре. Движеше се много бързо…
Замълча.
Кейтрин го погледна изпитателно:
— Щяхте да добавите нещо.
— Съжалявам, не ви помагам много. Знам, че е сериозно.
— Напротив — увери го жената и за момент Винсънт изпита лека вина заради онова, което щеше да я сполети след няколко минути.
Гладът обаче скоро прогони чувството за вина. Напомни му, че е нормално да я желае.
„Ако не ядеш, ще умреш… Не мислиш ли, Кейтрин, любов моя?“
Всеки отпи от кафето си. Винсънт ѝ каза още няколко подробности за заподозрения.
Тя приказваше с него като с приятел. Накрая Винсънт реши, че моментът е настъпил.
— Слушайте, има още нещо… Бях малко уплашен… Затова не ви казах. Разберете, живея тук. Ако той се върне… Може да разбере, че съм го издал.
— Никой няма да узнае името ви. Ще ви закриляме. Обещавам.
Той пак се престори, че се колебае.
— Наистина ли?
— Гарантирам. Ще изпратим полицай да ви пази.
„Това вече е интересно — помисли си Винсънт. — Може ли да е червенокосата?“
— Ами, видях къде избяга. Влезе през задния вход на една сграда.
— Вратата беше ли отключена? Или той имаше ключ?
— Отключена. Ще ви покажа, ако искате?
— Много ще ни помогнете. Свършихте ли? — Тя кимна към чашата му.
Винсънт изгълта кафето.
— Вече свърших.
Жената затвори бележника си. Трябваше да ѝ го вземе, след като свърши.
— Благодаря, агент Данс.
— Няма защо.
Тя поиска сметката и плати. Станаха и облякоха палтата си. Той излезе с количката, задържа вратата за жената. Затвори я и тя иззвъня. Тръгнаха по улицата. Кейтрин потрепери: