Тя вдигна тежката червена бутилка.
— Не! — изкрещя полицаят и се хвърли към нея.
Слушалката изпращя силно и Сакс присви очи.
Противопожарният и сапьорният отряд — на втория етаж, югоизточни ъглови офиси, „Харолд и компания“. Бързо! Действай, действай!
Десетина огнеборци и сапьори нарамиха оборудването си и хукнаха към задната врата.
— Какво е положението? — изкрещя Хауман в микрофона.
По радиостанцията се чуваха само откъслечни викове и вой на противопожарна аларма.
— Избухна ли? — трескаво попита командирът на специалния отряд.
— Не виждам дим — отбеляза Пуласки.
Бейкър погледна към втория етаж и поклати глава.
— Ако запалителното вещество е спирт — обади се един от пожарникарите, — ще видим дим едва след като се запалят вторичните горивни материали. Или коса и кожа, разбира се — добави спокойно.
Сакс стискаше юмруци, продължаваше да оглежда прозорците. Дали жената умираше в страшни мъки в момента? Пред очите на полицаите?
— Хайде — прошепна Бейкър.
Изведнъж от радиостанцията се чу глас:
— Намерихме устройството… Да, това е. Не се взриви.
Сакс затвори очи.
— Слава Богу — измърмори Бейкър.
През вратите излизаха хора, полицаите оглеждаха всички лица, сравняваха ги с фоторобота на Дънкан.
Доведоха една жена при Сакс, Бейкър и Пуласки. В този момент пристигна и Селито.
Жертвата, Сара Стантън, обясни, че намерила пожарогасителя под бюрото си; сутринта го нямало. Тя не видяла кой го е оставил. Един от колегите ѝ си спомнил, че забелязал човек с униформа на електротехник, но не видял лицето му и не можел да го разпознае.
Какво е положението с устройството? — изкрещя Хауман в микрофона.
Не виждам часовников механизъм — отговори един полицай, — но манометърът е чист. Може това да е детонаторът. Надушвам спирт. Сапьорите го прибраха в контейнер. Ще го закарат за обезвреждане. Още претърсваме за извършителя.
Някакви следи от него? — попита Бейкър.
Не. Има две аварийни стълбища и асансьор. Може да е избягал. На етажа има още четири-пет фирми. Може да е влязъл в някоя от тях. Ще ги претърсим след малко, само да проверим за други устройства.
След пет минути сапьорите докладваха, че в сградата няма други взривни устройства.
Сакс разпита Сара, след което се обади на Райм и го информира за положението до този момент. Жената не познаваше другите жертви и никога не беше чувала за Джералд Дънкан. Много се разстрои, когато узна, че съпругата му може да е била прегазена пред апартамента ѝ, но не си спомняше нещастни случаи в квартала.
Накрая Хауман обяви край на претърсването. Часовникаря беше избягал.
— По дяволите — измърмори Денис Бейкър. — Близо бяхме.
Обезкуражен, Райм нареди:
— Добре, направи огледа и докладвай.
Хауман изпрати два екипа в склада, където Дънкан е подготвял ударите си, в случай че убиецът се върне там.
Сакс облече гащеризона за огледи и взе металния куфар с основните уреди и материали за събиране на улики.
— Ще ти помогна — обяви Пуласки и също навлече бял гащеризон.
Тя му връчи куфара и взе втория. Типично за нея, избра по-тежкия за себе си.
На втория етаж спря и огледа коридора. Другите офиси бяха освободени и служителите се връщаха на работа. След като снима коридора, Сакс влезе в архитектурното бюро, където беше работното място на Сара Стантън.
С Пуласки извадиха основните неща за събиране на улики: пликчета, епруветки, тампони, леплива лента за частички, листа за електростатично снемане на следи от обувки и всички химикали и уреди за снемане на пръстови отпечатъци.
— Какво да правя? — попита Пуласки. — Искаш ли да огледам стълбите?
Сакс се подвоуми. Стълбите трябваше да се огледат, но щеше да е най-добре да го направи лично. Те бяха най-логичният път за влизане и бягство, Сакс не искаше да пропуснат нищо. Тя огледа стаичката на Сара и забеляза до нея друго, празно работно помещение. Логично беше да предположи, че Часовникаря е изчакал там, докато получи възможност да постави бомбата.
— Огледай тук — нареди Сакс на новобранеца.
— Дадено.
Той влезе в стаичката до работното място на Сара, извади фенерчето си и прилежно заоглежда пода. Сакс забеляза, че души въздуха — друго правило на Райм за извършване на огледи. „В това момче има хляб“ — помисли си тя.
Влезе в стаичката, където бяха намерили взривното устройство. Чу някакъв шум и погледна назад. Беше Денис Бейкър. Стоеше в коридора на четири-пет метра от стаичките. Нямаше опасност да замърси местопрестъплението.