— Ама… Правиш грешка. — В очите му личеше паника. — Повярвай ми.
Това не беше ли една от основните фази на отричане на лъжата, за които говореше Кейтрин Данс?
— Какво става? — попита Пуласки.
— Стой там, Рей — заповяда Сакс. — Не слушай какво гово̀ри. Извадѝ пистолета си.
— Пуласки, тя се е побъркала. Нещо ѝ става.
С периферното си зрение Сакс видя как новобранецът извади оръжието си и го насочи към Бейкър.
— Денис, оставѝ трийсет и две калибровия на масата. След това с лявата си ръка хванѝ служебния си пистолет за ръкохватката — само с палеца и показалеца. Оставѝ го и се отдръпнѝ на пет крачки. След това легнѝ по корем. Ясно ли е?
— Нищо не разбираш.
— Няма какво да разбирам — бавно отговори тя. — Искам да направиш това, което ти наредих току-що.
— Ама…
Веднага.
— Ти си полудяла — измърмори Бейкър. — Хванала си ме на мушка, откакто ти казах за имейла и за гаджето ти. Искаш да ме злепоставиш… Пуласки, тя ще ме убие. Това е неподчинение. Не допускай и ти да пострадаш заради нея.
— Изпълнете нарежданията на детектив Сакс — заповяда младежът. — Иначе аз ще ви обезоръжа. Избирайте.
Минаха няколко секунди, които ѝ се сториха часове. Никой не помръдваше.
— Мамка му — изсъска Бейкър, остави пистолетите и легна на пода, както му бяха заповядали. — Много ще загазите, и двамата.
— Сложѝ му белезници — нареди Сакс на Пуласки.
Държеше Бейкър на прицел, докато новобранецът стягаше ръцете му зад гърба.
— Претърсѝ го.
Сакс вдигна радиостанцията си.
— Детектив пет осем осем пет до Хауман. Чуваш ли ме?
— Казвай.
— Случи се нещо непредвидено. Имаме арестант и искам да го отведете долу.
— Какво става? — попита командирът на специалния отряд. — Престъпника ли хванахте?
— Това и аз искам да знам — отвърна тя и прибра оръжието си.
След последното развитие на събитията пред офис сградата, където детектив Денис Бейкър бе направил опит да убие Амелия Сакс и Рей Пуласки, имаше нов посетител.
С помощта на контролното устройство под дясната си ръка Линкълн Райм се приближи с инвалидната количка до входа на постройката. Бейкър, окован с белезници, седеше в една патрулна кола наблизо. Беше бял като платно. Гледаше право напред.
Отначало твърдеше, че Сакс му има зъб заради случая с Ник Карели. Райм реши да провери. Обади се на висшия полицейски началник, който му беше изпратил писмото по електронната поща. Оказа се, че Бейкър е изказал тревога по отношение на възможната връзка на Сакс с бившия затворник. Никой от началството не му беше изпращал имейл; Бейкър го бе написал сам. Беше измислил всичко като повод да шпионира Сакс.
Когато това се разбра, Бейкър спря да протестира.
Райм се приближи с количката към мястото, където Селито и Хауман бяха организирали командния си пункт. Спря при тях и дебелият детектив разказа какво се е случило горе.
— Не разбирам — завърши отчаяно. — Нищо не разбирам.
Селито потърка голите си длани. Погледна към ясното синьо небе, сякаш едва сега осъзнаваше, че това е един от най-студените месеци в историята на града. Когато водеше разследване, не чувстваше жега и студ.
— Какво намерихте у него? — попита Райм.
— Само трийсет и два калибровия пистолет и гумени ръкавици — отвърна Пуласки. — Освен личните вещи.
След малко дойде и Амелия Сакс, носеше кутия с десетина пликчета за улики. Бе претърсила колата на Бейкър.
— Имаме напредък, Райм. Вижте това.
Показа им пликчетата едно по едно. Имаше кокаин, петдесет хиляди долара в брой, стари дрехи, касови бележки от клубове и барове в Манхатън, включително от „Сейнт Джеймс“. Вдигна едно пликче, в което на пръв поглед нямаше нищо. При внимателно вглеждане обаче можеха да се видят фини влакна.
— Чердже от кола, а? — попита криминалистът.
— Да. Кафяво.
— Обзалагам се, че са същите като от джипа.
— Това си мислех и аз.
Още една връзка с Часовникаря.
Райм кимна, втренчен в пликчето, което трептеше на вятъра. Почувства онази вълна на задоволство, както всеки път, щом парченцата на мозайката започнеха да се подреждат.
Обърна се към патрулната кола, в която седеше Бейкър:
— Кога си работил в Сто и осемнайсети?
Бейкър го изгледа злобно:
— Майната ти. Нищо няма да ви кажа. Някой се опитва да ме натопи.