Райм се обърна към Селито:
— Обадѝ се в „Личен състав“. Искам да знам къде е работил преди.
Селито телефонира и след малко докладва:
— Позна. Две години е работил в Сто и осемнайсети. В „Наркотици и убийства“. Преди три години са го повишили и е отишъл в централното управление.
— Как се запозна с Дънкан?
Бейкър се сви и отново се втренчи право напред.
— Виж ти, разследванията май се сляха.
— Какво? — не разбра Селито.
— Сливане, Лон. Събиране. Обединяване. Не решаваш ли кръстословици?
Селито изръмжа:
— Кои разследвания?
— Не е ли очевидно? Разследването на Сакс за корупция в участък 118 и случаят с Часовникаря. Изобщо не са били различни случаи. Двете страни на острието, ако мога така да се изразя — заяви Райм, доволен от сполучливата метафора.
„Моят случай и Онзи случай…“
— Би ли обяснил?
Какво толкова имаше за обясняване?
Сакс поне разбра какво става:
— Бейкър е основен играч в престъпните машинации в Сто и осемнайсети. Наел е Часовникаря, или Дънкан, да ме отстрани от разследването, защото съм била твърде близо да го разкрия.
— Това доказва, че наистина има нещо гнило в Дания.
Сега пък Пуласки не разбра:
— В Дания ли? Това не е ли Европа?
— Това е Шекспир, Рей — раздразнено отговори криминалистът.
Младежът смутено поклати глава и той се отказа да обяснява повече.
Сакс продължи:
— Това доказва, че в участък 118 наистина става нещо нередно. Очевидно не е просто потулване на материали от разследвания на организираната престъпност. Изглежда, че те са основните играчи.
Загледан разсеяно към сградата, Райм кимна; вятърът и студът не му правеха впечатление. Имаше, разбира се, неизяснени въпроси. Например не се знаеше дали Винсънт Рейнолдс наистина е партньор на убиеца, или просто е бил натопен. Освен това тепърва трябваше да търсят неизвестния съучастник на Бейкър, стоящ зад цялата престъпна схема.
— Кой е човекът в Мериленд? — попита той. — С кого работиш? С мафията или с друг?
— А бе, ти глух ли си? — изсъска Бейкър. — Нищо няма да ви кажа.
— Карайте го в участъка — нареди Селито на униформения полицай до колата. — Арестувайте го за опит за убийство. По-късно ще има и други обвинения. — Докато гледаха как автомобилът се отдалечава, детективът поклати глава: — Божичко. Какъв късмет.
— Късмет ли? — сепна се Райм, който си спомни, че Селито е споменал тази дума и преди.
— Да, че Дънкан не уби повече хора. А пък и Амелия. Ако пистолетът му не беше засякъл…
Замълча, преди да изрече какво би могло да се случи.
Линкълн Райм вярваше в късмета почти толкова, колкото в призраци или летящи чинии. Понечи да попита къде, по дяволите, виждат тук късмет, но изведнъж му хрумна нещо.
Късмет…
Изведнъж мислите като че ли се запрескачаха в ума му. Той се намръщи:
— Странно… — Замълча. След малко прошепна: — Дънкан.
— Какво има, Линк? Добре ли си?
— Райм? — разтревожи се Сакс.
— Шшшът.
С помощта на контролното табло бавно завъртя количката, огледа близката уличка, после пликчетата и кутиите, които Сакс бе събрала. Изкиска се тихо.
— Дай ми пистолета на Бейкър — нареди.
— Служебния ли? — попита Пуласки.
— Разбира се, че не. Другия. Трийсет и два калибровия. Къде е? Хайде, по-бързо!
Пуласки намери оръжието в едно пликче. Донесе му го.
— Разглобѝ го.
— Аз ли? — попита новобранецът.
— Не, тя.
Райм кимна към Сакс.
Тя разстла един найлон на земята, смени кожените си ръкавици с гумени и за няколко секунди разглоби оръжието.
— Покажѝ ми частите една по една.
Тя изпълни нареждането. Погледите им се срещнаха. Сакс се намръщи.
Райм кимна:
— Новобранец!
— Да, сър?
— Искам да говоря със съдебния лекар. Свържи ме с него.
— Слушам. По телефона ли?
Райм въздъхна и от устата му излезе облаче па̀ра:
— Можеш да пробваш и с телеграма. Можеш да отидеш у тях. Но мисля, че най-сполучливо ще е, ако използваш… проклетия… телефон! И не ме карай да чакам. Трябва ми сега.
Младежът извади бързо телефона си и започна да набира.
— Линк — измънка Селито, — какво значи…
— Искам и ти да свършиш нещо, Лон.
— Да, какво?
— Отсреща има един човек, гледа ни. В началото на онази уличка.
Селито погледна натам.
— Видях го. Изглежда ми познат.
Човекът беше слаб, носеше черни очила, въпреки че се свечеряваше, шапка, дънки и кожено яке.