— О, убийствата с огнестрелно оръжие по време на грабеж са изключително рядко явление според последните статистически… — намеси се Пуласки, но замълча смутено под строгия поглед на Райм.
Дънкан продължи:
— Спомних си, че приятелят ми бе споделил нещо странно. Спомена, че предишната нощ е бил в един клуб край реката. Когато излязъл, двама полицаи го дръпнали настрани и казали, че са го видели да купува наркотици. Това, разбира се, бяха глупости. Той не вземаше наркотици. Знам със сигурност. Той се досетил, че го рекетират и поискал да разговаря с по-висш началник. Смятал да се обади в управлението и да се оплаче. В следващия момент няколко души излезли от клуба и полицаите го пуснали. На следващата вечер го застреляха. Твърде голямо съвпадение. На няколко пъти посетих клуба и разпитвах. Струваше ми пет хиляди долара, но накрая ми казаха, че Денис Бейкър и неколцина други изнудват клиенти на няколко скъпи бара и клуба в центъра.
Дънкан описа как полицаите подхвърляли наркотици на бизнесмени или децата им и им предлагат да оттеглят обвиненията в замяна на тлъсти суми.
— Изчезналите наркотици от Сто и осемнайсети — досети се Пуласки.
Сакс кимна:
— Не стигат за продажба, но са предостатъчно за подхвърляне като фалшиви улики.
— Чух, че централата им била в някакъв бар в Манхатън — добави Дънкан.
— „Сейнт Джеймс“.
— Звучи ми познато. Срещат се там след края на работния ден.
— Как се казва приятелят ви, когото са убили? — попита Райм.
Дънкан му каза името и Селито се обади в отдел „Убийства“? Вярно беше. Човекът бил убит при опит за грабеж, нямаше заподозрени.
— Използвах информатора си в клуба — срещу солидна сума — за да ме свърже с хората на Бейкър. Накрая се запознах и с него. Представих се за наемен убиец и му предложих услугите си, ако има нужда. За известно време имаше затишие. Вече си мислех, че са го заловили или пък се е отказал от престъпленията. Започнах да се ядосвам. Най-сетне Бейкър ми се обади и се срещнахме. Оказа се, че ме е проучвал, за да е сигурен в мен. Очевидно бе останал доволен. Не ми каза подробности, но обясни, че бизнесът му е застрашен. Заедно с друг полицай се били погрижили за някакви проблеми.
— Крийли и Сарковски — намеси се Сакс. — Спомена ли за тях?
— Не ми каза имена, но стана ясно, че говори за убийства.
Сакс поклати глава:
— Мислех си, че някой от Сто и осемнайсети взема подкупи от мафията, за да задържа разследвания. Оказва се, че истинските извършители са били полицаи.
Дънкан продължи:
— Бейкър каза, че трябва да елиминира някого, една жена, детектив. Но не можели да я очистят те, защото щяло да стане ясно, че убийството е свързано с разследването, което води. Дадох му идея да се представя за сериен убиец. Дори си измислих прякор — Часовникаря.
— Ето защо не намерихме името ви в часовникарските организации — вметна Селито.
— Да. Това си беше чисто моя измислица… Трябваше ми някой, който да ви пробута информация, за да си помислите, че наистина съм психопат. Така Бейкър ме свърза с Винсънт Рейнолдс — преди години го заловил при опит за изнасилване. След това започнах с мнимите нападения. Първите две бяха режисирани, когато Винсънт още го нямаше. Другите, след като започнах да го взимам с мен, нарочно се провалиха. Трябваше да направя така, че да откриете кутията с патрони, за да свържа Часовникаря с Бейкър. Смятах да ги оставя някъде, сякаш съм ги изпуснал. Обаче… — Дънкан се изсмя — … не се наложи. Вие намерихте джипа и за малко да ни хванете.
— Затова бяхте оставили патроните.
— Да. Книгата също.
На Райм му хрумна още един въпрос:
— Полицаят, който извърши оглед на гаража, каза, че джипът е спрян на странно открито място. Искали сте да сте сигурен, че ще го открием.
— Точно така… Всички други мними престъпления бяха само подготовка за това тук — за да хванете Бейкър, когато се опита да я убие. Така получавате официален повод да претърсите къщата и колата му и да намерите улики, за да го вкарате в затвора.
— Ами стихотворението? „Пълната Студена луна…“
— Съчиних го сам. — Дънкан се усмихна. — Повече ме бива за бизнесмен, отколкото за поет, но ми се стори достатъчно зловещо за целите ми.
— Защото избрахте точно тези хора за жертви?
— Не съм ги избирал. Избирах местата, защото позволяваха бързо бягство. Последното, този офис, беше удобно, за да устроя капан на Бейкър.