— Все пак сте изложили хора на риск — измърмори Селито. — Пуласки бе нападнат в покрития паркинг, където бяхте оставили джипа. Можеха да го убият.
Дънкан се засмя:
— Не, не разбирате, аз го спасих. Когато оставихме джипа и побягнахме, видях онзи бездомник. Не ми хареса. Държеше сопа или щанга от кола. След като с Винсънт се разделихме, аз се върнах, за да се уверя, че няма да нарани никого. Когато тръгна към вас… — Дънкан погледна Пуласки — … намерих един захвърлен тас от джанта и го ударих в стената, за да се обърнете и да го видите.
Новобранецът кимна:
— Да, така стана. Помислих си, че бездомникът се е препънал или е ритнал нещо. Каквато и да е причината, бях готов да го посрещна. Наистина наблизо имаше тас от джанта.
— Колкото до Винсънт — продължи Дънкан, — стараех се да не го допускам до жените, за да не ги нападне. Аз го издадох. Обадих се в полицията да сигнализирам за него. Мога да го докажа.
Даде подробности кога и къде е бил заловен изнасилвачът, което доказваше твърдението му.
Прокурорът изглеждаше объркан. Погледна записките си, после Дънкан и поглади лъскавото си теме. Ушите му бяха червени от студа.
— Трябва да се консултирам с главния прокурор. — Обърна се към униформените полицаи наблизо. — Заведете го в управлението.
Помогнаха на Дънкан да се изправи.
Амелия Сакс попита:
— Защо просто не дойдохте да ни кажете какво се е случило? Или да запишете Бейкър, докато признава за престъпленията си? Можехме да избегнем този фарс.
Дънкан се изсмя мрачно:
— На кого можех да се доверя? На кого да изпратя записа? Откъде да знам кой е честен и не работи за Бейкър… Това е често срещано явление.
— Кое?
— Корумпираните полицаи.
Райм забеляза, че Сакс настръхна при тези думи. Двама униформени отведоха арестанта и го качиха в една патрулна кола.
Поне засега отново бяха един екип.
„Ти и аз, Сакс…“
Случаят на Амелия Сакс се бе слял с този на Линкълн Райм и макар че Часовникаря се беше оказал безобиден, все още имаха много работа. Скандалът за корупция в участък 118 започваше „да припарва“, както се изрази Селито (на което Райм отговори жлъчно: „Какви поетични изрази си започнал да използваш“). Убиецът или убийците на Бенджамин Крийли и Франк Сарковски тепърва трябваше да се търсят сред полицаите, заподозрени в съучастничество. А пък обвиненията срещу Бейкър — и неизвестния му партньор — трябваше да се подплатят с доказателства.
Кейтрин Данс предложи да остане още и да разпита Бейкър, но той отказваше да говори, затова се налагаше да разчитат на традиционните методи за анализ на улики и разследване.
По нареждане на Райм Пуласки провери телефонните разговори на Бейкър и дневника му, за да види с кого е контактувал най-често в участък 118 и иначе, но не намери нищо полезно. Мел Купър и Сакс анализираха материалите, събрани от колата на Бейкър, къщата му в Лонг Айлънд и кабинета му на „Полис Плаза“ 1, а също от жилищата на няколкото му любовници (никоя от които не знаеше за другите). Сакс извърши огледите с типичната си старателност и донесе у Райм купища дрехи, инструменти, бележници, документи, снимки, оръжия и комплект стари автомобилни гуми с много частици между грайферите.
След един час анализиране на всичко това Купър обяви:
— Ох, най-после нещо.
— Какво? — попита Райм.
— Открих следи от пепел върху някои от дрехите в багажника на Бейкър — обясни Сакс.
— И какво? — полюбопитства Селито.
— Същата като пепелта в камината на Крийли — отвърна Купър. — Свързва го с местопрестъплението.
В пробите от колата на Бейкър намериха и влакна от черджето в джипа на Часовникаря, а от гаража му — влакна от въжето, с което е бил обесен Крийли.
— Искам да свържем Бейкър и със смъртта на Сарковски — заяви Райм. — Изпратете Нанси Симпсън и Франк Ретиг в Куинс, където е бил намерен трупът. Да вземат проби от почвата. Може по нея да разкрием някой от съучастниците на Бейкър.
— В пръстта пред камината на Крийли имаше химически вещества като от индустриална зона — напомни Сакс. — Може да намерим съвпадения.
— Добре.
Селито телефонира в отдела по криминалистика в Куинс и нареди да съберат проби.
Сакс и Купър откриха също пясък и растителни останки, които се оказаха водорасли. Пробата бе от колата на Бейкър. Подобни остатъци имаше и в гаража му.
— Пясък и водорасли — измърмори Райм. — Може да са от онази вила в Мериленд. Може би е на Бейкър или на някоя от любовниците му.