Удоволствието да бъде със семейството си обаче трябваше да почака. Очертаваше се тежка нощ.
Той погледна номера на близката сграда. След две пресечки трябваше да стигне магазина, където имаше среща със Сакс. „Какво още научих?“ — помисли си.
„Първо, да вървиш далеч от тъмни входове и улички.“
Миналата година го бяха пребили почти до смърт само защото бе вървял твърде близо до стената, а престъпникът го дебнеше зад ъгъла. Изскочи изневиделица и го фрасна по главата с дървена палка.
Непредпазливо и глупаво.
Както бе казала детектив Сакс:
— Не си знаел. Е, сега вече знаеш.
Да, този урок го беше научил. Пуласки наближи следващата пресечка и заобиколи отдалеч входа на тъмната уличка — за всеки случай, ако някой крадец или наркоман се крие зад ъгъла, колкото и малко вероятно да беше.
Той се обърна и погледна в тесния проход между къщите. Нямаше никого. Е, поне направи всичко по правилата. Това е да си полицай, учиш се от грешките си и втори път не допускаш…
Някой го сграбчи отзад.
— Ох — извика той, докато го влачеха към отворената врата на спрян наблизо микробус.
Не го беше видял, защото гледаше в уличката. Опита се да извика за помощ, но нападателят му — младши инспектор Холстън Джефрис — запуши устата му с ръка.
Друга ръка издърпа пистолета на младежа и Пуласки изчезна в задницата на микробуса.
Вратата се отвори и Мерилин Флеърти влезе в магазина, затвори след себе си и заключи.
Огледа изпитателно мизерното помещение, кимна на двамата полицаи и Уолас. Изглеждаше по-напрегната от обичайното.
Заместник-кметът непринудено я представи на детектива от вътрешния отдел. Тя се ръкува с него и седна до надрасканата маса при Сакс.
— Защо е тази тайнственост?
— Попаднахме на гнездо на оси — отговори Сакс.
Докато разказваше, внимателно наблюдаваше лицето на инспекторката, която запази каменно изражение, не издаваше нищо. Сакс се почуди какво ли Кейтрин Данс би забелязала в напрегнатата ѝ стойка, стиснатите устни, стрелкащите се из помещението хладни очи. Флеърти седеше абсолютно неподвижно.
— Нямаме следи към партньора на Бейкър — обясни Сакс. — Никакви. Знам какво мислите за намесата на вътрешния отдел, но при цялото ми уважение, реших да ги уведомя.
— Какво…
— Съжалявам, госпожо инспектор.
Сакс се обърна към Уолас.
Заместник-кметът обаче не каза нищо. Само поклати глава и кимна на детектива от вътрешния отдел. Младежът извади пистолета си.
Сакс примигна изненадано:
— Какво… Какво правите?
Той насочи оръжието между нея и Флеърти.
— Какво е това? — възкликна инспекторката.
— Една голяма бъркотия — отвърна Уолас почти със съжаление. — Канска бъркотия. Сложете ръцете си върху масата.
Заместник-кметът ги наблюдаваше. Мнимият детектив от вътрешния отдел — всъщност просто един от съучастниците на Бейкър от участък 118, който му бе помогнал да убие Сарковски и Крийли — му подаде оръжието си и нахлузи кожени ръкавици. Извади служебния „Глок“ на Сакс от кобура ѝ. Претърси я за резервно оръжие. Не намери никакво. Провери в чантичката на инспекторката, но тя беше невъоръжена.
— Много правилно се изразихте, детектив — заговори Уолас на Сакс, която го гледаше смаяно. — Положението е сложно… Много сложно. — Извади мобилния си телефон и се обади на полицаите отвън, също участници във веригата за изнудване. — Чисто ли е всичко?
— Да.
Уолас затвори.
— Вие сте били? — възкликна Сакс. — Вие? Ама…
С недоумение погледна Флеърти.
— Какво означава това? — попита инспекторката.
Заместник-кметът кимна към Сакс:
— Голяма грешка. Тя няма нищо общо с тази работа. Отвсякъде чувахте да се говори за „партньор“ на Бейкър. Предположили сте, че е друг полицай. С Денис бяхме бизнес партньори на Южното крайбрежие. Отраснали сме заедно. Заедно отворихме фирма за рециклиране на боклук. Фалирахме и той отиде в полицейската академия, стана ченге. Аз започнах политическа кариера. През цялото време поддържахме връзка. Станах отговорник за полицията в кметството и наблюдавах кои машинации минават и кои — не. Заедно с Денис измислихме работеща схема.
— Робърт! — възкликна Флеърти. — Не, не…
— Ох, Мерилин… — тъжно поклати глава Уолас.
— Значи така — прошепна Амелия Сако и обезсърчено отпусна рамене. — Какво сте замислили за нас? — Изсмя се мрачно. — Инспекторката ме застрелва и после се самоубива… Подхвърляте пари в къщата ѝ и…