Разбира се, много малко от онова, което бе казал на Винсънт Рейнолдс за миналото си, беше вярно. Не би могъл да му разкаже повече. Планираше дълга кариера в професията си и знаеше, че малодушният изнасилвал, ще изпее всичко на ченгетата още при първа възможност.
Хейл бе роден в Чикаго, в семейството на учител по латински (оттам идваше и второто му име, на един благороден римски император) и началничката на отдела за дребни предмети в местния супермаркет „Сиърс“. Родителите му никога не говореха много, никога не правеха нищо особено. Всяка вечер след хранене баща му се уединяваше с книгите си, а майка му — с шевната си машина. За общо семейно занимание можеше да се смята гледането на евтини комедии и предсказуеми детективски сериали по телевизията, която им даваше уникална възможност за комуникация — чрез коментарите за предаванията те изразяваха желания и протести, които никога не са имали куража да изрекат директно. Не че предприемаха някакви действия по отношение на тези завоалирани послания.
Тихо…
Момчето израсна като самотник. Бе заченато по погрешка и родителите му се отнасяха към него сдържано, апатично и неуверено, сякаш беше рядък вид растение, което не бяха сигурни кога точно трябва поливат и торят. Досадата и самотата измъчваха Чарлз като отворена рана и той отчаяно си търсеше с какво да се занимава от страх, че мъчителното безвремие в дома му ще го задуши.
По цял ден скиташе навън — обикаляше околността, катереше се по дървета. По някаква причина навън самотата беше по-поносима. Винаги имаше с какво да се разсееш, винаги можеше да намериш нещо ново зад следващия хълм или под някой клон. В училище се записа в кръжока по биология, участваше в скаутски експедиции и винаги първи се наемаше да мине по въжения мост, да скочи в някой вир или да се спусне по въже на курсовете по оцеляване.
Ако го затвореха вътре, Чарлз отделяше много време да подрежда. До безкрай можеше да запълва мъчителните часове, подреждайки канцеларски материали, книги и играчки. Когато го правеше, не се чувстваше самотен и скуката не го измъчваше. Не се боеше от тишината.
Когато нещо не беше подредено и точно, той се изнервяше, дори несъвършенството да е в недобре сглобените релси на детското влакче или изкривена капла на велосипеда му. Ако нещо не вървеше гладко, той настръхваше, както повечето хора потръпват от скърцането на стиропор.
Бракът на родителите му например. След развода той не проговори на никого от тях. Животът трябваше да е подреден и идеален. Когато не беше, той се чувстваше в правото си да отстрани елементите, които не са си на мястото. Не ходеше на църква (бе установил, че е много малко вероятно да сложиш ред в живота си и да изпълниш целите си чрез комуникация с по-висши същества), но ако би помолил за нещо Бог, то би било родителите му да умрат.
Хейл служи две години в армията, където се справяше отлично в условията на военна дисциплина (единственият недостатък за по-нататъшната му кариера щяха да са пръстовите отпечатъци, документирани в досието му). Постъпи в училище за офицерски кандидати и привлече вниманието на преподавателите си, които го съветваха да учи военна история, тактика и стратегическо планиране.
След като се уволни, замина за една година в Европа, където обикаля планините. Завърна се в Америка и се захвана с бизнес, като задочно следваше право. За известно време работи като адвокат и беше много добър в уреждането на делови споразумения. Печелеше добре, но самотата го измъчваше. Избягваше сериозните връзки, защото за тях се искаше импровизация и бяха изпълнени с нелогично поведение. Страстта му към планиране и ред все повече изместваше нуждата му от любов. И като всеки, който се старае да замени реалните взаимоотношения с някаква фикс идея, Хейл намери по-добър начин да задоволява страстите си.
Откри идеалното решение преди шест години, когато за първи път уби човек.
Тогава Хейл живееше в Сан Диего. Негов делови партньор пострада тежко при катастрофа по вина на пиян младеж. Двата крака на бизнесмена бяха счупени, като единият трябваше да се ампутира. Пияницата не се разкайваше за случилото се, а упорито твърдеше, че е невинен и хвърляше цялата вина върху жертвата. Негодникът бе осъден, но като за първо нарушение получи лека присъда. След това започна да тормози приятеля на Хейл.
Чарлз реши, че това не може да продължава. Измисли сложен план за сплашване на негодника. Когато премисляше всичко обаче, установи, че по някаква причина планът го изнервя. Не можеше определи защо. Накрая осъзна причината. Ако изпълни каквото е замислил, хлапакът щеше да се уплаши, но да остане жив. Ако умре, нямаше да има кой да свидетелства срещу Хейл. Но дали бе в състояние да убие човек? Трябваше да го обмисли.