Добро беше всичко, което събуждаше интереса му; зло бе скуката.
Сегашният му план обаче — най-сложният, който някога беше замислял — работеше безотказно.
„Бог е създал невероятно сложния механизъм на Вселената, навил го е и го е оставил да цъка…“
Хейл излезе от метрото, студът щипеше носа му, очите му сълзяха. След броени минути щеше да натисне копчетата и механизмът да заработи.
Лон Селито крачеше ядосано в лабораторията на Райм.
Директорът на градския арест беше прав. Адвокатът на Дънкан се срещнал с прокурора и срещу, писмена клетвена декларация, сумата от 100 000 долара за отклоняване на полицаи и огнеборци от служебните им задължения и писмена гаранция, че ще свидетелства срещу Бейкър, арестантът бил освободен дори без да го картотекират.
Дебелият, намачкан детектив спря пред високоговорителчето на телефона и сложи ръце на кръста си, сякаш самият апарат бе глупакът, пуснал един потенциален убиец на свобода.
Прокурорът звучеше виновно:
— Само така можех да го накарам да ни съдейства. Беше наел адвокат от „Рийд и Принс“. Остави паспорта си… Всичко беше по реда. Съгласи се да не напуска града, докато не бъде насрочено делото срещу Бейкър. Настаних го е един хотел и оставих полицай да го охранява. Няма къде да отиде. Какво толкова? Това е обичайна практика.
— Ами болницата в Уестчестър? — попита Райм. — За откраднатия труп?
— Съгласиха се да не го съдят. Обещах да им помогна при няколко други разследвания, за които имат проблеми.
За прокурора това бе голям удар в кариерата — разкриването на организацията от корумпирани полицаи щеше да го изстреля към върха.
Райм мрачно поклати глава. Некадърността и болните амбиции го вбесяваха. И без политически интриги работата му бе достатъчно сложна. Защо, по дяволите, не се бяха обадили да го попитат, преди да освободят Дънкан? Дори преди Кейтрин Данс да каже мнението си за него, неизяснените въпроси бяха твърде много, за да го пуснат.
— Къде е? — изръмжа Селито.
— Пък и какво дока…
— Къде е, по дяволите? — изрева детективът.
След кратко колебание прокурорът продиктува името на един хотел в централен Манхатън и номера на мобилния телефон на полицая, който го пазеше.
— Набирам — обяви веднага Купър.
— Кой му е адвокат? — попита Селито.
Прокурорът му каза името. Добави нервно:
— Наистина не разбирам за какво е тази…
Селито затвори. Погледна Данс:
— Ще разклатя доста удобни кресла. Ако ме разбирате.
Тя кимна:
— В Калифорния също имаме такива гафове. Аз обаче съм сигурна в становището си. Направете всичко, за да го хванете. Всичко. Мога да повторя онова, което ви казах, пред когото пожелаете. Пред началника на полицията, кмета, губернатора.
Райм се обърна към Сакс:
— Обадѝ се на адвоката му и провери какво знае за него.
Тя взе името и отвори мобилния си телефон. Райм, разбира се, беше чувал за „Рийд и Принс“. Това бе голяма и уважавана кантора на долен „Бродуей“. Обслужваше високопоставени бизнесмени и чиновници.
Купър обяви мрачно:
— Говорих с полицая, който пази стаята на Дънкан. Изчезнал е. Явно се е измъкнал по аварийната стълба. Полицаят няма представа кога е станало.
Сакс затвори телефона и се намръщи:
— В „Рийд и Принс“ нямат адвокат с такова име. Дънкан не е сред клиентите им.
— Мамка му! — изруга Райм.
— Така. Време е за кавалерията — обяви Селито.
Телефонира на Бо Хауман и му съобщи, че отново трябва да хванат заподозрения.
— Само дето не знаем къде е — добави.
Даде на командира на специалния отряд някои подробности. Макар че не чуваше разговора, Райм можеше да се досети за реакцията на Хауман по изражението на Селито.
— Няма нужда да го казваш на мен, Бо.
Селито остави съобщение на окръжния прокурор, след което се обади в главното управление на полицията, за да информира началството за положението.
— Искам още информация за него — нареди Райм на Купър. — Бяхме прекалено меки с него. Не го разпитахме достатъчно. — Обърна се към Данс. — Кейтрин, неудобно ми е вече да те моля…
Тя точно затваряше мобилния си телефон.
— Вече отмених полета си.
— Много съжалявам. Нямаш отношение към това разследване.
— Имам отношение от момента, когато разпитах Коб във вторник.
Купър прегледа информацията, която имаха за Джералд Дънкан. Направи си списък от телефонни номера и започна да звъни на ред. След няколко разговора каза: