— Добре, добре. Охранява ли се?
— Да, разбира се. Аз…
— Има опасност да се опитат да го откраднат.
— Да го откраднат ли? Сигурен ли сте? Това е световен уникат. Ако някой го открадне, никога няма да може да го продаде.
— Няма намерение да го продава. Иска го за себе си.
Криминалистът обясни: пратката, открадната от куриерската агенция на 32-ра улица била от богат меценат на изкуствата, предназначена за музея „Метрополитан“. Съдържала документи за дарение на антики за мебелната колекция.
„За музея ли?“ Райм си спомни музейните каталози, намерени в църквата. Попита Винсънт Рейнолдс и Халърстейн дали Часовникаря се интересува от музеи. Оказа се, че имал особен интерес към Делфийския механизъм.
— Може да е откраднал пакета, за да вкара незабелязано нещо в музея — обясни Райм на директора. — Може би инструменти или софтуер за дезактивиране на алармената система. Не знам. Не мога да разбера на този етап. Мисля обаче, че трябва да сте бдителни.
— Боже мили… Добре. Какво да правим?
Райм погледна Купър, който кимна. Криминалистът продължи:
— Изпратихме ви по електронната поща снимка. Разпечатайте я и я раздайте на разпоредителите, охраната и служителите на гардероба. Да видим дали някой ще го познае.
— Веднага. Изчакайте за минутка.
— Разбира се.
Скоро директорът пак се обади.
Детектив Райм? — Звучеше задъхан. — Тук е. Преди десет минути е оставил някаква чанта. Служителката на гардероба го разпозна.
— Чантата още ли е там?
— Да. Не си е тръгнал.
Райм кимна на Селито, който извади мобилния си телефон и се обади на Бо Хауман. Отрядът за бързо реагиране вече отиваше към музея.
— Пазачът на механизма въоръжен ли е? — попита Райм.
— Не. Крадецът има ли оръжие?
— Възможно е.
Райм погледна Селито, който попита:
— Бавно разгръщане? Или инфилтриране?
— Оставил е някаква чанта… — отбеляза криминалистът. — И разбира от часовници. — Попита по микрофона. — Какво има в чантата?
— Чакайте да проверя. — Директорът се обади пак след няколко минути. — Има книги. Книги за изкуство.
— Бомба за отвличане на вниманието? — попита Селито.
— Възможно е. Или само димка, но тогава ще настъпи паника. И в двата случая може да има жертви.
Хауман се обади по радиостанцията:
— Два отряда се приближават към входовете — главния и служебния.
Райм се обърна към Данс:
— Убедена ли си, че е готов да убива?
— Да.
Замисли се за удивителните умения на престъпника да планира. Дали имаше друг смъртоносен план, в случай че се опитат да го арестуват в музея? Райм взе решение:
— Евакуирайте всички.
— Целия музей ли? — изненада се Селито.
— Налага се. Най-важното е да спасим хората. Опразнете гардероба и главното фоайе. След това постепенно всички да се изведат. Хората на Хауман да проверяват всеки, който излезе. Да раздаде снимката на всички от отряда.
Директорът на музея го беше чул:
— Необходимо ли е това?
— Да. Действайте.
— Коледа е. Това е един от най-натоварените дни в годината.
— Още една причина да побързате.
— Добре, но не виждам как някой може да го открадне. Механизмът е зад трисантиметрово бронирано стъкло. Витрината не може да се отвори преди изтичане периода на изложбата следващия вторник.
— Как така? — попита Райм.
— Това е специална витрина.
— Защо не може да се отвори преди вторник?
— Защото има компютъризирана ключалка, която се активира в определен ден. Свързана е сателитно със специален часовник в някакъв държавен институт. Гарантирано е, че никой не може да я разбие. В нея съхраняваме най-ценните си експонати.
Директорът продължи да говори, но Райм престана да го слуша. Нещо го глождеше.
— Онзи палеж — извика. — За който Фред Делрей искаше да му помогнем. Къде каза, че бил?
Сакс се намръщи:
— В Националния институт по стандарти и технологии или нещо такова. Защо?
— Проверѝ го, Мел.
Лаборантът провери в Интернет. След малко обяви:
— НИСТ е новото име на Националната служба по стандартизация и…
— Служба по стандартизация? — прекъсна го Райм. — Там е националният атомен часовник… Това ли е намислил? Компютъризираната ключалка в музея е свързана сателитно с НИСТ. По някакъв начин ще смени времето. Ще убеди часовника, че вече е вторник. Витрината ще се отвори автоматично.
— Възможно ли е да се направи? — попита Данс.
— Не знам. Но ако някой може, това е Часовникаря. Палежът в НИСТ е бил за прикриване на следите. Обзалагам се… — Изведнъж Райм замълча, замисли се за цялостните последствия, ако планът на Часовникаря се изпълни. — О, не…