Освен това стигнаха до заключението, че жертвата е по-възрастен човек поради наличието на антикоагуланти в кръвта, вещества, забавящи съсирването.
Нямаше пръстови отпечатъци, микроулики, следи от обувки или от гуми.
Сакс бе взела парче от телената ограда. Купър анализира пререзите и установи, че извършителят е използвал обикновени клещи за рязане на тел. Ако намерят инструмента, можеха да сравнят следите от челюстите, но иначе нямаше начин да го открият само по пререзите.
Райм погледна снимките от местопрестъплението, най-вече начина, по който кръвта се беше разляла върху кея. Предположи, че жертвата е висяла от ръба, изправена на нивото на гърдите, с раздалечени една от друга ръце. Следите то нокти показваха, че в крайна сметка се е изпуснала и е паднала във водата. Райм се почуди колко дълго е издържала.
— Разкажи ми за следващото местопрестъпление.
Пуласки отговори:
— Убийството е било извършено в пресечка на улица „Седар“, близо до „Бродуей“. Навътре е задънена. Широка е пет метра и е дълга трийсет и пет. Настилката е павета.
Райм си спомни, че трупът е бил на пет метра от началото на уличката.
— Кога е настъпила смъртта?
— Поне единайсет часа, преди трупът да бъде намерен. Бил е замръзнал и точният момент на настъпване на смъртта трудно може да се определи.
Младият полицай използваше твърде много клишета.
— Амелия ми каза за някаква сервизна врата и аварийни изходи в уличката. Някой сети ли се да попита в колко часа вечер ги заключват?
— В три сгради има магазини. Двете заключват задните си врати в осем и половина, другата — в десет. Има една административна сграда, която се заключва в шест. В десет часа минават да съберат боклука.
— Кога е открит трупът?
— Около седем тази сутрин.
— Така, жертвата в уличката е била мъртва поне от единайсет часа. Последната врата се заключва в десет. Значи убийството е било извършено между десет и петнайсет и единайсет. Какво е положението с паркираните коли?
— Записах регистрационните номера на всяка кола в радиус от две пресечки наоколо — обяви Пуласки и извади огромен тефтер.
— Какво е това, по дяволите?
— Записал съм подробности за всяка отделна кола. Реших, че може да помогне. Сещате се — къде е била паркирана, дали има нещо подозрително. Предмети на задната седалка.
— Чиста загуба на време. Трябват ни само номерата, за да проверим собствениците — обяви Райм. — Не ни интересува на кого са му изгнили броните, изтъркани гумите или има лула за пушене на хашиш на задното стъкло… Направи ли?
— Какво?
— Проверка на номерата?
— Още не.
Купър направи проверката на компютъра. Никой от собствениците на колите не беше обявен за издирване. По нареждане на Райм той провери и дали в района на убийството са били издадени глоби за неправилно паркиране. Нямаше.
— Добре… Мел, провери името на жертвата. Полицейско досие, нещо друго.
Адамс нямаше проблеми със закона и Пуласки разказа, че според сестра му не е имал врагове и връзки, които биха дали мотив за убийството му.
— Защо е убил тези хора? — заразмишлява на глас Райм. — Дали ги е избрал случайно… Знам, че Делрей разследва финансови злоупотреби, но това е важно. Обадете му се да провери Адамс. Дали ФБР има нещо за него.
Селито телефонира в централата на ФБР. Делрей беше кисел, защото бил затънал в „шибано блато“ от финансови злоупотреби. Все пак успя да провери във федералните картотеки и списъка на текущите разследвания. Името на Тиодор Адамс не се срещаше никъде.
— Добре — обяви Райм. — Докато не открием нещо, ще приемем, че жертвите са избрани случайно от убиец психопат. — Присви очи и се вгледа в кашоните. — Къде са часовниците, по дяволите?
Обадиха се в отдела за борба с тероризма и научиха, че часовниците са проверени за биологично и химическо оръжие и вече са изпратени за дома на Райм.
Банкнотите, които Сакс бе намерила защипани със златна щипка, изглеждаха наскоро изтеглени от банкомат. По тях нямаше отпечатъци, но Купър откри няколко добри върху щипката. Провери ги в АСИПО, Автоматизираната система за идентификация на пръстови отпечатъци към ФБР, но без резултат.
Малкото отпечатъци върху банкнотите в джоба на Адамс също не показаха съвпадение, а серийните номера показаха, че парите не са маркирани за проследяване от финансовото министерство.
— Пясъкът — нареди Райм, имайки предвид разсипаните частици по земята, които са били пометени.
— Обикновен — провикна се Купър, без да вдига очи от микроскопа. — Като този, който се използва на детските площадки, но без примеси. Предполагам, че го е купил от някой склад за строителни материали.