— На кея няма пясък, така ли?
— Не.
— Ами по крепежа?
— Кое?
— По релсата, с която е премазал врата на жертвата. Това е крепежна греда.
Райм обясни, че е изучавал строителните материали, използвани в града, понеже един от разпространените начини за отърваване от трупове било да се изхвърлят в бетона на строителни обекти. Купър и Селито измериха теглото на релсата — 36 килограма — и я качиха върху лабораторната маса. Беше дълга около метър и половина, широка около три и висока — осем. Имаше дупки в двата края.
— Използват се в корабостроенето, при тежки машини, кранове, антени и мостове.
— Това е най-тежкото оръжие на убийство, което съм виждал — отбеляза Купър.
— По-голямо от шевролет „Събърбан“? Едва ли — уточни Линкълн Райм, винаги верен на прецизността.
Намекваше за един случай отпреди няколко месеца, при който разгневена съпруга бе прегазила неверния си мъж на Трето авеню.
— О, онова ли… „Онзи развратен мерзавец!“ — изписка Купър, имитирайки истеричен женски глас.
Провери релсата за отпечатъци и не намери. Остърга няколко люспици от метала.
— Вероятно е желязна. Виждам следи от окисление.
Анализира пробата и се оказа, че е прав.
— Няма ли маркировка на производителя?
— Не.
Райм се намръщи:
— Това е проблем. В града има поне петдесет възможни източника. В момента ремонтират моста „Куинсбъро“. Те имат добро снабдяване. Да ги проверим. — Обърна се към Пуласки: — Обади се на строителите в „Куинсбъро“ и попитай какви метални греди използват и дали не са установили липси.
Новобранецът кимна и бързо извади мобилния си телефон.
Купър анализираше ситния пясък, който Сакс бе събрала от местопрестъплението. Погледна компютърния екран и обяви:
— Имаме резултат. Талиев сулфат.
— Какво е това? — попита Селито.
— Отрова за мишки — обясни Райм.
Навремето бе изучавал често използваните отрови, които обикновено са по-полезни на криминалистите в разследванията, отколкото като средство за умъртвяване на жертвата.
— Забранен е в страната, но понякога се намира в кварталите на чужди емигранти. Колко е концентриран?
— Много.
— Потърси сведения за случаи на конфискуване или оплаквания от такава отрова в района.
Купър изпрати електронно писмо до федералните и местните организации за защита на околната среда.
— Да погледнем тиксото — подкани го Райм.
Лаборантът взе парчетата лъскаво сиво тиксо, с което са били вързани ръцете и краката на жертвата и е била запушена устата ѝ. Обяви, че е обикновено и се продава в големи количества в магазини за домашни потреби, дрогерии и смесени магазини в цялата страна. По лепливата му страна се бяха задържали много малко микроследи, само няколко частички сол за посипване на заледените улици, подобна на пробите, събрани от Сакс в околността. Имаше и песъчинки от солта, с която Часовникаря бе посипал земята, за да заличи следите си.
Разочарован от липсата на конкретни следи, Райм погледна снимките от трупа на Адамс, направени от Сакс. Приближи се с количката към работната маса и се взря в компютърния монитор.
Погледни ръбовете на тиксото.
— Интересно — измърмори Купър, като се вгледа в цифровите снимки.
Изненадващото беше, че тиксото бе изрязано изключително точно и залепено много прецизно. Обикновено престъпниците просто го откъсваха, много често със зъби (при което оставяха слюнка, носеща следи от ДНК), и го омотаваха набързо около китките, глезените и устата. Тиксото, използвано от Часовникаря обаче, бе отрязано гладко с остър предмет. Парчетата бяха с еднаква дължина. Дали специално ги е мерил?
Рей Пуласки затвори телефона си и обяви:
Не държат точна сметка за изразходваните материали на строежа.
Райм не беше очаквал лесни отговори.
— Да видим въжето, с което е била вързана релсата.
Купър го погледна под микроскоп, провери в няколко електронни картотеки. Накрая поклати глава:
Най-обикновено.
Райм кимна към няколкото празни бели дъски в единия край на стаята:
— Да започнем с профила на извършителя. Ти, Рей, имаш ли хубав почерк?
— Достатъчно е четлив.
— Става. Пиши.
При всяко разследване Райм съставяше профил на извършителя и престъплението, в който описваше всички открити улики. За него бялата дъска бе като кристална топка, предсказваща бъдещето. Можеше с часове да се взира в буквите, снимките и схемите, опитвайки се да разбере къде се крие извършителят, къде планира следващия си удар. Съзерцаването на бялата дъска беше медитация за Линкълн Райм.