— Ще използваме името, което той толкова услужливо ни е оставил. Часовникаря.
Докато Пуласки пишеше под диктовката на Райм, Купър взе епруветка с малка проба от нещо, приличащо на пръст. Погледна я на микроскопа. Започна от най-малкото увеличение. (Някои по-неопитни лаборанти започваха веднага от най-голямото, при което виждаха интересни абстрактни образи, но с твърде малко значение за криминалистиката.)
— Прилича на обикновена пръст. Ще видя какво друго съдържа.
Той подготви проба за хроматографския апарат, комбиниран със спектрометър, сложна машина, която разделя и определяше различните вещества, съдържащи се в пробите.
След като получи резултата, Купър погледна монитора и обяви:
— Така, има мазнина, азот, урея, хлор… и белтъчни вещества. Я да видим… — След малко на екрана се появи допълнителна информация. — Рибни протеини.
— Може би извършителят работи в рибен ресторант — предположи Пуласки. — Или на рибния пазар на улица „Фълтън“.
Райм обичаше младежкия ентусиазъм, но понякога новаците просто трябваше да си мълчат.
— Чувал ли си израза: „Преди да заговоря, искам да ви кажа нещо“? Някои политици го използват.
— Ами… Май да.
— Звучи малко странно, защото щом го казваш, значи вече си започнал да говориш, нали?
Пуласки вдигна вежди.
— Искам да кажа, че преди да започнеш с анализирането на уликите, трябва да направиш нещо друго.
— Какво е то?
— Да се поинтересуваш откъде са събрани уликите. Откъде Сакс е събрала пръстта, съдържаща рибешки протеин?
Пуласки погледна етикета на епруветката.
— О.
— Къде е „о“?
— От якето на жертвата.
— Е, тогава, за кого можем да съдим по тази улика?
— За жертвата, не за престъпника.
— Точно така! Полезно ли е да знаем, че пробата е взета от якето на жертвата? Кой знае? Бъдещето ще покаже. Най-важното обаче е това, че няма да изпратим хората си по всички рибни ресторанти из града. Съгласен ли си с аргументите ми, Рей?
— Да, напълно.
— Радвам се. Запиши рибешката пръст в профила за жертвата и да продължаваме. — Райм погледна към таблицата. — Кога ще получим доклада от патоанатома?
— Може да се забави — отговори Пуласки. — Все пак наближава Коледа.
Селито се обади напевно:
— Най-доброто време за убиване…
Пуласки се намръщи и Райм обясни:
— През големите празници стават най-много тежки престъпления. Запомнѝ, Рей: не стресът убива хората; убиват ги други хора, но стресът е това, което ги кара да го правят. Какво знаем за колата на убиеца? Предполагам, че е използвал транспорт, иначе как ще пренесе трийсет и пет килограмовата релса?
Пуласки обясни, че мястото в уличката, където Сакс предположила, че е бил спрял колата си, също било посипано със сол, което е осуетило оставянето на ясни следи от гуми.
— Една голяма нула в графа̀та за автомобила. Да видим сега любовната бележка.
Купър извади листчето от найлоновото пликче, в което се съхраняваше.
— Така ли е? — попита Райм.
— Какво дали е така? — сепна се Пуласки, сякаш е пропуснал нещо.
— Дали е пълнолуние. Очевидно, че е. Днес.
Пуласки прелисти броя на „Ню Йорк Таймс“, който лежеше на масата.
— Да, пълнолуние е.
— Защо „Студена луна“ е с главна буква? — обади се Бейкър.
Купър проведе кратко търсене в Интернет.
— Ето. Това е един от месеците в лунния календар… Ние използваме слънчевия, триста шейсет и пет дни в годината според движението на слънцето. Лунният календар отчита времето от пълнолуние до пълнолуние. Имената на месеците описват жизнения ни цикъл от раждането до смъртта. Наречени са на различни сезони в годината: Ягодовата луна е пролетта, Житната луна, Мъзговата луна, Ловджийската луна. Студената луна е онзи месец в годината, когато всичко спи зимен сън. Това е месецът на смъртта.
От личен опит Райм бе забелязал, че престъпници, позоваващи се на луната или използващи термини от лунния календар, са серийни убийци. В литературата се срещаха сведения, че хората са по-склонни към убийство под влияние на луната, но Райм смяташе, че това се дължи по-скоро на внушение — като зачестилите сигнали за отвличане на хора от извънземни веднага след пускането по екраните на Спилбърговия „Близки срещи от трети вид“.