Накрая той сведе глава и леко раздалечи коленете си. Устните му затрепериха. Не беше започнал със самопризнанията, но тя го бе тласнала с още една стъпка по веригата на стресовите реакции — към стадия на пазаренето. Сега Данс трябваше да смени тактиката си. Трябваше да изрази някакво съчувствие и да му даде възможност да спаси нещо. Дори при най-голяма склонност да сътрудничи разпитваният продължава да лъже и да премълчава, ако не му дадеш шанс да запази част от достойнството си и да избегне най-лошите последствия от онова, което е сторил.
Данс свали очилата си и се облегна назад:
— Слушайте, Ари, ние не искаме да съсипем живота ви. Уплашили сте се. Това е разбираемо. Този човек обаче е много опасен и ние се опитваме да го спрем. Убил е двама души и вероятно ще има още. Ако ни помогнете да го заловим, това, което научихме за вас днес, няма да се разчуе. Няма да има ревизии, няма да разговаряме със съпругата или шефа ви.
Погледна към детектив Бейкър, който каза:
— Да, гарантирам.
Коб въздъхна. Без да вдига поглед от пода, промълви:
— Мамка му. За триста проклети долара. Защо, по дяволите, се върнах тази сутрин?
Алчност и глупост, помисли си Кейтрин, но каза само:
— Всички допускаме грешки.
Той се подвоуми. Въздъхна и наведе глава.
— Сигурно ще прозвучи безумно. Не видях много и вероятно няма да ми повярвате. Почти нищо нямаше. Всъщност никого не видях.
— Ако сте искрен с нас, ще ви повярваме. Продължавайте.
— Беше около десет и половина или малко по-късно. След като слязох от… колата на момичето, тръгнах към станцията на метрото. Права сте. Спрях и извадих мобилния телефон от джоба си. Включих го и проверих за съобщения. Предполагам, че тогава са изпаднали и парите. Бях в началото на уличката. Погледнах навътре в нея и видях светлини от стопове.
— От каква кола?
— Не видях колата, само стопове. Кълна се.
Данс му повярва. Кимна на Сакс.
— Чакайте — намеси се Райм. — Навътре в уличката ли?
Значи криминалистът слушаше през цялото време.
— Да. В самото дъно на уличката. Лампичката за задната скорост светна и колата започна да се приближава към мен. Доста бързо се движеше, затова се отдръпнах. След това чух свирене на спирачки, колата спря и двигателят се изключи. Остана в уличката. Продължих по пътя си. Чух затръшване на врата и странен шум. Сякаш голямо парче метал падна на паважа. Това беше. Не видях никого. Вече бях отминал уличката. Това е истината.
Райм погледна Данс, която кимна в знак, че свидетелят казва истината.
— Опишете жената, с която сте били — намеси се Бейкър. — Искам да я разпитам.
Коб отговори бързо:
— Около трийсетте, чернокожа, с къса къдрава коса. Колата ѝ е „Хонда“, струва ми се. Не видях регистрационния номер. Беше хубава — добави като някакво жалко оправдание.
— Име?
— Тифани.
Райм се изкиска.
— Обади се в нравствения отдел — нареди на Купър. — Да проверят за момичета, които често работят на „Седар“.
Данс зададе на Коб още няколко въпроса, но накрая кимна и погледна Селито:
— Мисля, че господин Коб ни каза всичко, което знае.
— Обърна се към бизнесмена и добави искрено: — Благодаря за съдействието.
Той примигна, не знаеше как да тълкува думите ѝ. Кейтрин Данс обаче не му се подиграваше. Тя никога не приемаше лично обидните думи и гневните погледи (дори понякога плюнките и хвърлените предмети). Кинесикът трябва да помни, че врагът не е самият свидетел, а бариерите пред истината, издигнати от него.
Селито, Бейкър и Сакс се консултираха за няколко минути и решиха да освободят свидетеля, без да му предявяват обвинения. По някаква причина извършителят бе решил, че не иска да убие жертвата в дъното на уличката, затова се беше върнал на заден ход на пет-шест метра от входа ѝ… Интересен факт. Но имаше ли някаква полза от тях?
Сакс кимна:
— Може и да има. Снегът в дъното на уличката не беше изринат. Може да са останали следи от обувки или гуми.
Райм веднага телефонира — по свръхмодерната компютърна система, разпознаваща гласа му — и нареди на местопрестъплението веднага да бъдат изпратени хора. Скоро му докладваха, че са открили пресни следи от гуми в дъното на уличката. Изпратиха му цифрови снимки.
Въпреки че не се увличаше много по криминалистика, Данс с интерес наблюдаваше този екип. Райм и Сакс работеха в пълна хармония. Още повече я впечатли Мел Купър, който само след десет минути вдигна очи от компютъра и обяви:
— Шевролет „Бронко“, около две-тригодишен.