— Има възможност да е по-стар — допълни Райм.
„Откъде пък му хрумна това?“ — запита се Данс.
Сакс видя намръщеното ѝ изражение и обясни:
— Спирачките са изскърцали.
„Аха.“
Селито се обърна към Данс:
— Браво, Кейтрин. Разби го.
— Как го направи? — поинтересува се Сакс.
Данс обясни метода си:
— Първо опипвам почвата. Проверявам всичко, което вече ни е казал: за бара след работа, за метрото, парите, уличката, хронологията и географията на събитията. Докато го разпитвах, следях реакциите му на всеки въпрос. Оказа се, че парите са особено деликатна тема. Какво толкова нередно е можел да прави с тях? Екстровертен нарцисист и бизнесмен като него? Предположих, че са били или за наркотици, или за секс. Брокерите от „Уолстрийт“ обаче не си купуват евтина дрога от улицата; ако използва наркотици, сигурно си има личен снабдител. Остана да е платил на проститутка. Лесно беше.
— Мамка му, голяма майсторка си. Какво мислиш, Линк? — попита Селито.
Данс с изненада забеляза, че криминалистът може да свива раменете си.
— Добре стана — призна той. — Така получихме нови улики. Иначе можеше да не ги намерим.
Отново насочи погледа си като бялата дъска.
Калифорнийската агентка се усмихна на тази реакция.
„Благодаря за комплимента, детектив Райм…“
Обърна се към Селито:
— Обадете ми се, ако заловите извършителя. Вече има личен интерес към случая.
— Надявам се това да стане още днес — каза Сакс.
Данс им каза довиждане, облече палтото си и отново включи слушалките на миникомпютърчето си. Сега бе заредила кънтри, ирландски песни и класически парчета на „Ролинг стоунс“. (Веднъж на един концерт по молба на мъжа си бе направила кинесичен анализ на Мик Джагър и Кийт Ричардс.)
Погледна за кратко бялата дъска и отново огледа стаята. Стори ѝ се, че чувства напрежението на екипа, работещ по важно разследване. Тръгна си почти със съжаление, че не може повече да участва в усилията за залавяне на Часовникаря.
Денис Бейкър отиде в централата, за да докладва на началството докъде са стигнали, а другите отново се хванаха на работа.
Телефонът на факс машината иззвъня и Райм го погледна с надежда, че са получили нещо важно. Документите обаче бяха за Сакс. Райм се вгледа в лицето ѝ, докато тя четеше. Това изражение му беше познато. Като на куче, надушило дивеч.
— Какво е това, Сакс?
Тя поклати глава:
— Доклад за огледа във вилата на Бен Крийли в Уестчестър. Отпечатъците нямат съвпадения в картотеката, но по някои от инструментите около камината и по бюрото на Крийли са открити следи от плат. Кой отваря чекмеджета с ръкавици?
Разбира се, полицията не разполагаше с картотека за отпечатъците от ръкавици, но ако Сакс намереше при евентуалния заподозрян чифт, оставящ подобни отпечатъци, това щеше да е солидно веществено доказателство.
Тя продължи да чете:
— Пръстта, намерена пред камината, не е същата като пръстта в двора на Крийли. Има по-кисела реакция и съдържа някои замърсители. Като от индустриална зона. В камината са намерени и следи от изгаряне на кокаин. — Погледна Райм и се усмихна накриво. — Мога да се обзаложа, че жертвата на първото убийство, което разследвам, не е била ангелче.
Райм сви рамене:
— Ангел или наркопласьор, убийството си е убийство. Какво друго има?
— В камината имаше изгорени документи. От лабораторията не са успели да възстановят много, но ето какво ми изпращат. — Тя показа останки от документ, вероятно от счетоводна книга или ведомост, показващ сделки за милиони долари. — Открили са част от емблема. Все още я анализират. Изпратили са счетоводните записи на специалист, за да ги разтълкува. Освен това са намерили части от календара му. Напомняне да смени маслото на колата си, час при фризьор, такива неща — и това през седмицата, преди да се самоубие. Изглежда странно.
— Не чак толкова. Решението да се самоубиеш обикновено се взема импулсивно.
Сакс се опита да не взема присърце равнодушното му отношение:
— В деня преди смъртта му е бил в бара „Сейнт Джеймс“.
Посочи листа с фрагменти от календара на мъртвеца.
В една прикачена бележка Нанси Симпсън бе описала накратко заведението.
— Намира се на източна Девета улица — прочете Сакс. — Престъпен район. Защо счетоводител, работещ с милиони долари, ще ходи на такова място? Странно е.
Не чак толкова.
Тя хвърли кратък поглед на Райм, после се отдалечи в единия ъгъл на стаята. Той разбра намека ѝ и я последва с инвалидната количка.