Накрая дойде ред на часовниците, визитната картичка на Часовникаря. От сапьорния отдел ги бяха изпратили, вече проверени за всякакви оръжия за масово поразяване.
— Нима не са открили миниатюрна ядрена бомба? — саркастично попита Райм.
Дразнеше го забавянето и това, че уликите са били в чужди ръце. Така рискът от замърсяване беше по-голям.
Пуласки попълни формулярите за приемане и полицаят, който донесе часовниците, си тръгна.
— Да видим какво имаме — измърмори Райм и се приближи с количката до масата, докато Купър разопаковаше часовниците.
Бяха еднакви. Единствената разлика бе в кръвта, засъхнала по основата на онзи от кея. Изглеждаха стари, но частите им бяха нови. Механизмите им бяха в херметични кутии, които сапьорите бяха отворили. И двата показваха точно време. Работеха на пружина, която се навиваше с ключе от задната страна. Кутията беше дървена, боядисана в черно, а циферблатът — от окислен бял метал. Цифрите бяха римски, а стрелките — също черни и с остри върхове. Нямаше секундна стрелка, но часовниците тиктакаха шумно.
Най-необичайната им черта бе голямо прозорче в горната част на циферблата, което показваше фазите на луната — от новолуние през първа четвърт до пълнолуние и пак обратно. По средата на прозорчетата сега стоеше пълната луна — изобразена със зловещо човешко лице със стиснати устни и заплашително втренчени очи.
„В небето грее пълна Студената луна…“
Купър се зае да анализира часовниците с обичайната си прецизност и обяви, че няма отпечатъци от пръсти. Малкото микроулики съвпадаха с пробите, събрани от Сакс на местопрестъпленията, което означаваше, че часовниците не са били сглобени в жилището или колата на престъпника.
Лаборантът добави:
— Изглежда, че отзад са имали етикети, но са били махнати. Правоъгълни лепенки. Твърде са големи, за да са етикети с цената, но едва ли са съдържали информация за производителя. Тя е щампована върху дървото.
— Лепенката вероятно е била от магазина — предположи Пуласки.
— Така ли мислиш? — саркастично попита Райм, което му спечели укорителен поглед от Том. — Кой е производителят?
— „Арнолд Продъктс“. Фреймингам, Масачузетс.
Купър проведе търсене в Интернет и прочете информацията от сайта:
— Продават часовници, кожени изделия, украса за офисни помещения, сувенири. Качествена изработка. Продуктите им не са евтини. Имат десетина модела часовници. Този е викториански. Класически месингов механизъм, дървена кутия, изработен е по модел на британски часовник от деветнайсети век. Цена на едро — петдесет и четири долара. Не се продават в търговската мрежа. Който иска да си поръча, трябва да се обърне към дистрибуторите.
— Серийни номера?
— Поставят се върху механизма, не върху самия часовник. Може с нищо да не ни помогне.
— Но може и да ни помогне — отбеляза Райм. — Да се надяваме. Добре, обади се във фирмата.
— Аз ли? — попита Пуласки.
— Ами, да, кой друг?
— Добре. Да кажа серийните номера на производителя и да го накарам да провери в кой склад за разпространение са били изпратени.
— Точно така.
Новобранецът извади мобилния си телефон, взе номера от Купър и набра.
Разбира се, можеше убиецът изобщо да не е купувал часовниците. Можеше да ги е откраднал от склада или от частен дом. Можеше да ги е купил на гаражна разпродажба.
Но „може“ не беше дума от криминалистическата терминология, размишляваше Райм.
Отнякъде трябваше да се започне.
Часовникаря
Местопрестъпление едно
Място:
> Ремонтен док на река Хъдсън, при 23-та улица.
Жертва:
> Неизвестна самоличност.
> Мъж.
> Вероятно на средна възраст или по-стар. Възможно е да е имал високо кръвно налягане или сърдечно-съдово заболяване (висока концентрация на антикоагуланти в кръвта).
> Бреговата охрана и водолази търсят тялото в нюйоркското пристанище.
> Проверяват се и сигналите за изчезнали лица.
Извършител:
> Виж по-долу.
Начин на действие:
> Убиецът е принудил жертвата да се държи за ръба на кея и да виси над водата, рязал е пръстите и китките ѝ, докато е паднала.
> Час на нападението: между 18.00 в понеделник и 6.00 във вторник.
Улики:
> Кръв, група АВ положителна.
> Парченце от счупен нокът, без лак, широк.
> Част от прерязаната метална мрежа, срязана с обикновени клещи за тел, произход — неустановен.
> Часовник. Виж по-долу.