Ако не вярваше, че е успяла, достатъчно бе да погледнеш на стената снимките ѝ с различни високопоставени приятели: висши чиновници, собственици на крупни строителни фирми, дори знаменитости от света на киното. Имаше нейна снимка с достолепен пооплешивял мъж, седнал на верандата на голяма крайморска вила. Друг признак, говорещ за успеха ѝ, бе кабинетът ѝ на „Полис Плаза“ едно, където се намираха сега. Флеърти някак си се беше уредила с ъглово помещение с изглед към пристанището. Никой от познатите на Сакс инспектори не можеше да се наслаждава на такава гледка.
Сакс седеше срещу Флеърти от другата страна на скъпото лакирано бюро. Другият гост в кабинета бе заместник-кметът Робърт Уолас. Той имаше големи бузи и самодоволно изражение, а прошарената му коса беше оформена елегантно. В момента носеше обикновени дрехи — сигналът за възможна корупция сред полицаите бе привлякъл вниманието на кметството и Уолас идваше направо от вилата си на южния бряг на Лоно Айлънд където прекарваше коледната си ваканция.
— Вие сте дъщерята на Херман Сакс — отбеляза Флеърти; без да изчака отговор, погледна Уолас. — Беше патрулиращ полицай. Добър човек. Била съм на церемонията по награждаването му.
Бащата на Сакс бе получил много награди по време на службата си. Тя се почуди за коя по-точно говори инспекторката. Дали за случая, когато бе убедил пиян мъж да остави ножа, който държал на гърлото на съпругата си? Или когато беше скочил през една витрина, за да обезоръжи грабител в местен магазин? А може би когато бе изродил едно бебе в киносалона „Риалто“, докато на големия екран Стийв Макуин се сражавал срещу лошите, а майката, латиноамериканка, се гърчела в родилни мъки на покрития с пуканки под?
— За какво става дума? — поинтересува се Уолас. — Разбрах, че има подозрения за престъпна дейност, в която са замесени полицаи.
Флеърти обърна ледените си очи към Сакс и кимна.
Беше неин ред.
— Възможно е… Има подозрения за сделки с наркотици. И съмнително самоубийство.
— Добре — проточено изрече Уолас.
Беше дошъл като висш функционер на кметството, сред отговорностите му бе да следи за пълното изкореняване на полицейската корупция. Сакс беше проучила всичко за него, за да се увери, че е надежден съюзник в тази борба. Той не се беше посветил на политическа кариера, а бе бизнесмен, назначен на сегашния си пост от кмета. Явно си вършеше работата — от три години нямаше нито един скандал в полицейското управление и сега той внимателно слушаше Сакс.
Набръчканото лице на Флеърти оставаше безизразно.
Под изпитателния поглед на инспектора Сакс разказа за самоубийството на Бенджамин Крийли и подозренията си заради счупения му палец, изгорените улики във вилата му, следите от кокаин и възможната връзка с някои полицаи, посещаващи „Сейнт Джеймс“.
— От участък 118.
Това беше в Ийст Вилидж. Оказа се, че „Сейнт Джеймс“ е любимият бар на местните ченгета.
Уолас болезнено присви очи.
— Знаете ли имената им?
— Не. Дори нямам доказателства, че Крийли се е срещал с някого от тях. Все пак това е много вероятно.
Флеърти докосна пръстена с диамант на средния си пръст. Камъкът беше огромен. Освен него и една масивна златна гривна тя не носеше други бижута. Изражението на инспекторката оставаше непроницаемо, но Сакс знаеше, че новината много я тревожи. Дори само намек за корупция сред полицаите караше местните власти да треперят. Проблемът в участък 118 обаче щеше да е особено сериозен. Според статистиките това бе образцов участък с най-голям брой разкрити престъпления, но и с най-голяма смъртност сред служителите. На ключови постове в „Голямата сграда“ се назначаваха повече полицаи от този участък, отколкото от който и да е друг.
— Никога не сме получавали сведения, че там може да има проблеми — измърмори Уолас.
Флеърти се загледа в Сакс и разсеяно потърка пресата за мастило със скъпата си писалка.
— След като открих, че може да има връзка между тях и Крийли, изтеглих двеста долара от близкия автомат и ги смених срещу целия оборот на бара. Някои от банкнотите са дошли от полицаите.
Флеърти кимна:
— Хубаво. И сигурно сте проверили серийните номера.