За да направиш недвусмислени изводи, реакциите трябва да съвпадат с едни и същи стимули.
„В кинесичния анализ — обичаше да казва Кейтрин Данс — не гоним отделни точки, а окончателна победа в мача.“
— С какво мога да ви помогна? Полиция, а? Пак ли са ограбили някого в квартала?
Селито погледна Данс, която не обърна внимание на въпроса, а се засмя и се огледа.
— Не съм виждала толкова много часовници на едно място.
— Търгувам с тях от доста време.
— Всички ли са за продан?
— Всеки за съответната цена. — Търговецът се усмихна.
— Е, има някои, които никога не бих продал. Но повечето са за това. Все пак това е магазин, нали?
— Този е много красив.
Продавачът погледна какво сочи Данс — часовник в стил „Ар Нуво“ с обикновен циферблат.
— „Сет Томас“ от хиляда деветстотин и пета. Стилна изработка, надежден.
— Скъп ли е?
— Триста долара. Само позлатен, има масово производство. Чакайте да видите какво значи скъпо. — Той посочи един керамичен в розово, синьо и лилаво, с цветчета; на Данс ѝ се стори твърде натруфен. — Струва пет пъти повече.
— Аха.
— Разбирам реакцията ви, но в света на колекционерите нещо, което ще се стори безвкусно на един, за друг е истинско произведение на изкуството.
Халърстейн се усмихна. Все още се държеше предпазливо и изглеждаше обезпокоен, но започваше да се отпуска.
Данс се намръщи:
— Какво ли става по пладне? Сигурно си слагате тапи за уши.
Часовникарят се засмя:
— При повечето можеш да изключиш звъненето. Кукувичките са тези, които ме влудяват. Така да се каже.
Данс зададе още няколко въпроса за търговията, събирайки цяла библиотека от жестове, погледи, тонове на гласа и думи — първоначалната представа за характера му.
Най-сетне, все така спокойно, попита:
— Господине, интересува ме дали някой наскоро е купувал няколко бройки от ето този часовник.
Показа му снимка на един от часовниците на „Арнолд Продъктс“, оставени на местопрестъплението. Наблюдаваше го внимателно, докато той гледаше снимката, изражението му остана неутрално. Стори ѝ се, че твърде дълго разглежда часовника, което означаваше, че се колебае за нещо.
— Нямам спомени. Продал съм много часовници, повярвайте ми.
Слаба памет — признак за стресовото състояние на отричане при човек, който лъже, също като при Ари Коб по-рано. Той отново внимателно огледа снимката, сякаш се стараеше да помогне, но съвсем леко се обърна с рамо към нея, сведе очи и тонът му се повиши едва доловимо.
— Не, струва ми се. Съжалявам, не мога да ви помогна.
Тя веднага улови лъжата; пролича по внезапната промяна на реакцията му — в случая непроницаемото изражение бе отклонение от характерната за лицето му изразителност, когато казваше истината. Но дали лъжеше, защото просто не искаше да се замесва, защото продаваше часовници на човек, за когото знаеше, че е престъпник, или защото самият той бе извършил убийствата.
Дали да събере ръцете в скута си, или да остави чантичката си на пода?
При определянето на личностния тип Данс бе преценила предишния свидетел, Ари Коб, като екстроверт; Халърстейн, напротив, беше интроверт, ръководеше се от интуицията и емоции, когато вземаше решения. Тя си направи този извод за търговеца от ясно личащата му страст към часовниците и факта, че бизнесът му бе само умерено печеливш — предпочиташе лично да продава предметите, които харесва, вместо да отвори верига от магазини, носеща по-големи печалби.
За да накара интроверт да говори истината, трябваше да постигне емоционална връзка с него, да го предразположи. Агресивният подход като при Коб щеше да го накара да се затвори в себе си.
Данс поклати глава:
— Вие бяхте последната ни надежда.
Въздъхна, хвърли кратък поглед на Селито, който, слава Богу, добре играеше ролята на разочаровано ченге, поклати глава и се намръщи.
— Надежда за какво? — поинтересува се Халърстейн.
— Човекът, който е купил тези часовници, е извършил тежко престъпление. Това е единствената следа, която може да ни заведе при него.
Загрижеността, която се изписа на лицето на Халърстейн, изглеждаше искрена, но Кейтрин Данс бе срещала доста добри актьори. Тя взе снимката, сгъна я и я прибра в чантичката си.
— Тези часовници бяха намерени до жертвите.
Очите му застинаха за момент. Реакцията му издаваше изненада, но дали беше искрена?
— Жертви ли?
— Снощи бяха убити двама души. Часовниците са били оставени като един вид послание. Още не знаем със сигурност. — Данс се намръщи. — Объркана история. Ако аз исках да убия някого и да оставя някакъв предмет, нямаше да го сложа на десет метра от жертвата. Щях да го оставя много по-близо. Озадачени сме.