Данс разказа какво са научили от свидетеля. Някакъв човек се обадил в магазина преди около седмица. Интересувал се от определен вид часовници, не конкретна марка, но да бъдели компактни, да показвали фазите на луната и да тиктакали силно.
— Това било най-важното — обясни тя. — Фазите на луната и тиктакането.
Вероятно за да могат жертвите да чуват тиктакането до последната секунди, преди да умрат.
Търговецът поръчал десет часовника. Когато пристигнали, клиентът дошъл и платил в брой. Не казал името си, откъде е и защо са му часовниците, но разбирал доста от този занаят. Разговаряли за часовници с колекционерска стойност, кой наскоро е купил ценни парчета на търг и какви изложения на часовници има в града. Часовникаря не позволил на Халърстейн да му помогне да занесе покупката до колата си. Пренесъл ги на няколко курса. След това пак се върнал.
— Изглеждал, сякаш се е преобразил — обясни Данс. — Като Джекил и Хайд. Сякаш нещо се било превъртяло в главата му.
Тя описа как престъпникът се навел над Халърстейн и го заплашил, че ако каже на някого, ще се върне, ще унищожи всичко в магазина и ще счупи пръстите му. Търговецът се ужасил.
По отношение на уликите — в магазина бяха намерили твърде малко. Халърстейн не търгуваше много с пари в брой, затова повечето банкноти от деветстотинте долара, които му оставил Часовникаря, бяха още в касата, Селито ги беше иззел като веществено доказателство, но търговецът уточни:
— Едва ли ще ви помогнат, ако търсите отпечатъци. Онзи тип беше с ръкавици.
Купър прегледа банкнотите за отпечатъци и намери само от търговеца, които Селито бе снел за контрола. Серийните номера не бяха регистрирани никъде. Потърсиха микроследи, но събраха само малко прах без особени характеристики.
Опитаха се да установят кога точно Часовникаря е телефонирал в магазина и потърсиха в паметта на апарата. Взеха вероятните номера, но се оказа, че са все от обществени автомати в долен Манхатън.
От нравствения отдел се обадиха да съобщят, че не са открили никаква Тифани, проститутката, която е била с Коб по времето на убийството. Детективът обеща, че ще продължат търсенето, но заради убийството повечето момичета бяха напуснали квартала.
Имаха нужда от още улики…
Райм се загледа към таблицата на бялата дъска.
„Пръст с рибен белтък.“
Отново погледна снимките от местопрестъплението.
— Том!
Какво? — провикна се болногледачът от коридора.
— Ела бързо.
Младежът се показа на вратата.
— Какво има?
— Легни на пода.
— Защо?
— Лягай. Мел, завлечи го до онази маса.
— Помислих, че нещо не е наред.
— Така е. Хайде, лягай на пода. Веднага! Болногледачът го погледна озадачено:
— Сигурно се шегуваш.
— Бързо! Лягай.
— Не и на този под.
— Казвал ли съм ти да идваш на работа с дънки? Ти настояваш да носиш тези безбожно скъпи панталони. Сложи си яке, онова от закачалката. По-бързичко.
Том въздъхна:
— Това ще ти струва големи разходи.
Облече си якето и легна на пода.
— Чакай, прибери това псе в кашона — изръмжа Райм. Джаксън бе изскочил навън, явно си мислеше, че е дошло време за игра. Купър го прибра в кашона и му остави кокал да се забавлява.
— Натуткахте ли се вече? Не, закопчай този цип, нали е зима.
— Зима е — отговори Купър, — ама не в стаята.
Том закопча якето до яката и се излегна по гръб.
— Мел, нацапай пръстите си с малко алуминиев прах и го завлечи в другия край на стаята.
Лаборантът не попита за целта на упражнението. Само натопи пръстите си в праха и застана до Том.
— Как да го влача?
— Точно това искам да разбера. — Райм присви очи. — Кой е най-ефикасният начин?
Накара Купър да издърпа яката на Том, да я преметне върху лицето му и да го влачи така.
Лаборантът свали очилата на болногледача и го хвана за яката.
— Съжалявам — измърмори.
— Знам, че изпълняваш заповеди.
Купър го завлече на три метра в другия край на стаята. Запъхтя се от напрягане. Селито гледаше спокойно, а Данс се опитваше да прикрие усмивката си.
— Достатъчно. Свали якето и ми го покажи.
Том седна и съблече дрехата.
— Сега мога ли да стана?
— Да, да, да.
Райм се втренчи в якето. Болногледачът се изправи и изтръска дрехите си.