Дънкан гледаше някакви стари грънци, означени като „тамянови часовници“. Винсънт се приближи.
— Какво откри? — попита убиецът, без да го погледне.
Виждаше отражението на Винсънт в стъклото на витрината. Такъв си беше, винаги гледаше навсякъде, винаги виждаше всичко.
— През цялото време беше сама в ателието. Никой не се появи. Преди около половин час отиде в магазинчето на „Бродуей“ и там се срещна със снабдителя. Излязоха. Обадих се и попитах за нея…
— От…
— Автомат, разбира се.
Старателен…
— Казаха ми, че отишла на кафе. Щяла да се прибере след около час, но нямало да е в магазина. Значи вероятно ще е в ателието.
Дънкан кимна:
— Добре.
— Ами ти какво откри?
— Кеят беше ограден, но нямаше никой. Полицейските катери още обикалят Хъдсън, значи вероятно не са открили трупа. На „Седар“ всичко е наред, но доста сериозно са се заели с разследването. Имаше много ченгета. Двама командваха парада. Шефката е доста красива.
— Жена ли, сериозно?
Гладния Винсънт наостри уши. Никога не му беше хрумвало да си гука с полицайка. Идеята изведнъж му хареса.
Много.
— Млада е, около трийсетте. Червенокоса. Обичаш ли червенокоси?
Винсънт никога нямаше да забрави червената коса на Сали Ан, как се беше разпиляла по мръсното, смърдящо одеяло, когато той я притисна с тялото си.
Гладът му се възбуди. Потекоха му лиги. Винсънт бързо налапа едно шоколадче. Почуди се какво цели Дънкан с тези приказки за червената коса и хубавата полицайка, но убиецът не каза нищо повече. Пристъпи към друг шкаф, в който бяха изложени стари часовници с махало.
— Знаеш ли на какво дължим точното измерване на времето?
Нова лекция, помисли си Умния Винсънт, който бе изместил Гладния Винсънт, заситен временно от шоколадчето.
— Не.
— На влаковете. Когато животът на хората бил ограничен само в едно населено място, всеки измервал деня, както си реши. Шест часа в Лондон можело да отговаря на шест и осемнайсет в Оксфорд. Какво значение имат няколко минути? Ако отиваш в Оксфорд на кон, какво толкова, ако времето малко се измести? При железницата обаче, ако влакът не тръгне в точно определен час от една гара, няма да пристигне навреме на друга и резултатът може да е неприятен.
— Да, логично.
Дънкан се отдалечи от витрината. Винсънт се надяваше, че ще тръгнат още сега, ще отидат в ателието и ще хванат Джоан, но Дънкан се приближи към друг шкаф с дебели стъкла. Беше ограден с велурено въже. До витрината стоеше едър пазач.
Дънкан се вгледа в единствения експонат зад стъклото — кутия от злато и сребро с квадратна лицева страна със страни около шейсет сантиметра и дебелина около двайсет. Отпред имаше десетина циферблата, щамповани със сфери, които напомняха планети, звезди и комети. Имаше също странни букви и символи, вероятно астрологични. Самата кутия също бе покрита с релефи и скъпоценни камъни.
— Какво е това?
— Това е механизмът от Делфи — обясни Дънкан. — От древна Гърция. На повече от хиляда и петстотин години е. Експозицията е на международно турне.
— За какво служи?
— За много неща. Виж тези циферблати. Те следят движението на слънцето, луната и планетите. — Дънкан погледна Винсънт. — Земята и другите планети са изобразени като сфери, въртящи се около Слънцето, което е била революционна, еретична идея по онова време — хиляда години преди Коперниковия модел на Слънчевата система. Удивително.
Винсънт имаше някакви спомени за Коперник от гимназията — макар че по-добре си спомняше една съученичка, Рита Джонсън. Особено ясен бе споменът за дебеличката брюнетка през една есенна вечер, просната по корем на ливадата до училище с брезентова торба на главата; как повтаряше с плахо гласче: „Не, моля те, недей“.
— Виж този циферблат — изкара го Дънкан от приятните спомени.
— Сребърния ли?
— Това е платина. Чиста платина.
— По-скъпа е от златото, нали?
— Циферблатът показва лунния календар — продължи Дънкан, сякаш не е чул въпроса. — Но той е много специален. Григорианският календар — този, който използваме — има 365 дни и месеци с различна дължина. Лунният календар е по-точен от григорианския — месеците винаги са с еднаква дължина. Те обаче не се съгласуват с движението на Слънцето. Например ако една година лунният месец започва на пети април, през следващата ще е на друга дата. Делфийският механизъм обаче показва луннослънчев календар, който е комбинация от двата. Не обичам григорианския и чистия лунен календар. — В гласа му прозвуча истинска страст. — Нищо не струват.