— Аз ще го изкупя. Записано е в договора ни. Сюзан, съпругата му, ще получи изгодна цена. Ще ѝ се отрази добре финансово.
Пуласки записа и това. Махна към снимката на тръбите, която се виждаше през остъклената врата:
— Повечето ви клиенти са големи компании като тази, така ли?
— Не само, те включват всички работници и ръководството… — Келър добави още едно пакетче захар в чая си и го разбърка. — Кажете, господин полицай, някога занимавали ли сте се с бизнес?
— Аз ли? — Пуласки се усмихна. — Никога. Чичо ми веднъж се захвана, но се сгромоляса. Е, не той самият. Ресторантът му.
— Вълнуващо е да създадеш фирма и да я превърнеш в нещо голямо. — Келър отпи глътка кафе, отново го разбърка и се наведе напред. — Очевидно подозирате, че смъртта на Бен не е обикновено самоубийство.
— Искаме да проверим всички версии. — Пуласки сам не знаеше какво има предвид с това, просто го изтърси. Въпросите му се бяха изчерпали. — Това беше всичко, господин Келър, благодаря.
Бизнесменът допи кафето си.
— Ако се сетя за още нещо, ще ви се обадя. Имате ли визитна картичка?
Пуласки му подаде една.
— Ами детективката, с която разговарях преди? Как ѝ беше името?
— Детектив Сакс.
— Да. Ако не успея да се свържа с вас, нея ли да търся? Още ли работи по случая?
— Да.
Келър записа името на Сакс и номера на мобилния ѝ телефон на гърба на картичката. Пуласки му даде и номера у Райм.
Келър кимна:
— Ами, да се връщаме на работа тогава.
Пуласки пак му благодари, допи кафето си и си тръгна. Спря да погледне за последно снимката на тръбите. Наистина беше впечатляваща. Дори се замисли, че някоя по-малка ще стои много добре в хола му. Съмняваше се обаче, че компании като „Пен Енерджи“ продават сувенири. Едва ли бяха като „Дисни“.
12.
15.53 ч.
В малкото кафене влезе едра жена. С черно палто, къса коса и дънки. Така се беше описала. Амелия Сакс ѝ махна от едно сепаре.
Жената беше Гърт, другата барманка в „Сейнт Джеймс“. Отиваше на работа и се беше съгласила да поговори със Сакс преди смяната си.
На стената имаше табелка, че пушенето е забранено, но барманката продължаваше жадно да всмуква дима от цигарата, смачкана между пожълтелите ѝ пръсти. Никой от персонала не ѝ направи забележка — от професионална учтивост, предположи Сакс.
Гърт присви очи и се взря в служебната карта на детективката.
Сакс предполагаше, че Соня ѝ е разказала всичко, но въпреки това отново описа всички подробности, които можеше да издаде, след което ѝ показа снимка на Бен Крийли.
— Самоубил се е и разследваме смъртта му.
По лицето на Гърт не пролича изненада.
— Виждала съм го два-три пъти. — Гърт погледна менюто. — В „Сейнт Джеймс“ мога да се храня безплатно, но сега ще пропусна обяда. Защото съм тук. Заради вас.
— Искате ли да ви почерпя?
Гърт махна на сервитьорката и си поръча.
— Ами за вас? — обърна се момичето към Сакс.
— Имате ли билков чай?
— Ако „Липтън“ е билка, значи имаме.
— Добре, един.
— Нещо за ядене?
— Не, благодаря.
Гърт изгледа детективката от глава до пети и се изсмя цинично. После попита:
— За тоя човек, дето се е самоубил? Има ли близки?
— Да.
— Лоша работа. Как се казва?
Въпросът не вдъхваше увереност, че Гърт ще е добър източник на информация. И наистина се оказа, че тази барманка едва ли ще ѝ помогне повече от другата. Спомняше си само, че е виждала Крийли в бара приблизително веднъж месечно през последните три месеца. Тя също бе останала с впечатлението, че се познава с полицаите в задния салон, но не беше сигурна.
— В бара е доста оживено — отбеляза.
„Зависи какво наричаш оживено“ — помисли си Сакс.
— Познавате ли лично някого от полицаите?
— От участъка ли? Да, няколко.
Когато донесоха поръчките им, Гърт каза малките имена на неколцина, описа ги набързо. Не знаеше фамилни имена.
— Повечето са свестни. Има и абсолютни боклуци. Но такъв е животът. А за него… — посочи снимката на Крийли — … спомням си, че не се усмихваше често. Все се озърташе, надничаше през прозорците. Беше нервен.
Сипа си сметана и захар в кафето, по много и от двете.
Соня каза, че при последното си идване се скарал с някого. Спомняте ли си и други такива случаи?
— Не. — Гърт шумно отсърба от кафето. — Поне докато съм била на смяна.
— Да сте го виждали с наркотици?