Старателен…
— Готов ли си?
Винсънт кимна. Дънкан слезе, огледа улицата и се вмъкна в страничния проход зад цветарското ателие.
Винсънт изяде две шоколадчета, нагълта ги като гладен вълк. Телефонът му започна да вибрира и той го вдигна.
— Отворих вратата — каза Дънкан. — Влизам. Как е навън?
— Минаха няколко коли. Няма пешеходци. Чисто е.
Винсънт чу няколко металически изщраквания. След това — шепот:
— Ще ти се обадя, когато е готова за теб.
След няколко минути Винсънт видя човек с тъмно палто, който отиваше към ателието. По позата и походката личеше, че е жена…
Да, цветарката. Джоан.
Той се сниши в колата, за да не го види. Натисна копчето на телефона си.
Чу само изщракване от другата страна. Никакъв говор.
Винсънт предпазливо надникна през прозореца. Прошепна по телефона:
— Тя е. Сама е. Отива към задния вход. След малко ще е при теб.
Убиецът не каза нищо, Винсънт чу изщракването от затваряне на телефон.
Аха, значи беше от срамежливите…
Джоан Харпър и Кевин току-що си бяха тръгнали от закусвалнята „Козмо“, иначе съвсем обикновено и скучно кафене в Сохо, но днес — много специално място. Цветарката навлезе в уличката зад ателието, като размишляваше какво ли не би дала, за да удължи това пиене на кафе поне с още половин час. Кевин не искаше да я пусне — имаше още много да ѝ разказва — за различни неща, за себе си — но работата я зовеше. Букетът беше за следващата вечер, но клиентът бе важен и тя искаше всичко да е изрядно. Неохотно каза на Кевин, че е време да тръгва.
Огледа уличката, още потреперваше при спомена за дебелака с шлифера и странните очила. Сега обаче не се виждаше никой.
Бързо отиде при задния вход и отключи, влезе, затръшна металната врата и два пъти превъртя ключа.
Джоан остави палтото си на закачалката и вдиша дълбоко, както винаги, когато влизаше тук, за да се наслади на стотиците аромати: жасмин, рози, люляк, гардении, тор, пръст. Миризмата я замайваше.
Светна лампата. Сега трябваше да приготви втория букет. Тръгна към шкафа да потърси подходяща ваза… и изпищя.
Бе изритала нещо и то побягна. Тя отскочи назад. Плъх!
Но когато погледна пода, се засмя. Бе ритнала голяма макара с тел за венци. Как се беше озовала на пода? Всички макари висяха на куки на близката стена. Тя се взря в полумрака и забеляза, че една някак си е паднала и се е търкулнала на пода. Странно.
Сигурно я е бутнал призракът на някой мъртъв цветар, помисли си и веднага съжали за шегата. В ателието бе достатъчно призрачно и тя пак си спомни дебелака с тъмните очила. „Не си мисли такива неща, за да се плашиш допълнително — помисли си. — Всичко е наред. Вратите и прозорците са заключени.“
Тя вдигна макарата и видя защо е паднала. Кукичката се беше откачила от дървото. Всичко беше ясно. Джоан забеляза и друго странно нещо. Макарата бе нова, тя още не беше използвала от нея. Но сигурно грешеше, защото малко тел липсваше.
Джоан се засмя. Любовта си играе такива шеги с паметта.
Изведнъж спря и се ослуша. Чу необичаен шум.
Какво беше това?
Много странно… водни капки?
Не, някакъв механичен звук. Метал…
Странно, като тиктакане на часовник. Откъде идваше? В работилницата имаше голям стенен часовник, но той беше електронен и не тиктакаше. Джоан се огледа. Доколкото успя да прецени, шумът идваше от малка тъмна ниша зад хладилната стая. След малко щеше да провери. Джоан сви рамене и се наведе да вземе кукичката.
13.
16.36 ч.
Амелия Сакс спря рязко колата си пред Рей Пуласки, който я чакаше на улицата. След като той се качи, детективката потегли към къщата на Райм и натисна газта. Новобранецът ѝ разказа за срещата си с Келър.
— Изглежда, че всичко е наред — добави накрая. — Любезен човек. Хрумна ми обаче да се обадя на госпожа Крийли да проверя какво ще получи Келър след смъртта на съпруга ѝ. Тя ми каза, че му има пълно доверие. Нямало да получи нищо повече от онова, което му се полага. Все пак не бях убеден и се обадих на адвоката на Крийли. Надявам се, че не съм сбъркал.
— Защо да сбъркаш?
— Ами, не знам. Просто питам.
— В нашата професия не е грешка да вършиш повече работа от необходимото. Проблемът е, че в повечето случаи някой не върши достатъчно.
Новобранецът поклати глава:
— Трудно ми е да си представя как мързеливец ще оцелее при Линкълн.
Тя се изкиска.
— Добре, какво каза адвокатът?
— Почти същото като Келър и вдовицата. Съдружникът на Крийли ще изкупи акциите му на пазарна цена. Всичко е законно. Келър твърдеше, че Крийли е пиел доста и е играел хазарт. Съпругата се изненада, когато го чу. Мъжът ѝ никога не е бил комарджия.