— И нашите коли бяха в района, та успяхме да я спасим.
Данс добави, че цветарката нямала представа защо някой ще реши да я напада. Била разведена отдавна и от години не знаела какво прави бившият ѝ съпруг. Нямала врагове.
Освен това казала на Данс, че някой я наблюдавал през прозореца по-рано същия ден. Едър мъж с шлифер и спортна шапка. Бил бял, но не видяла подробности заради мръсните стъкла и защото носел тъмни очила. Данс я попитала дали има връзка с убийството на Теди Адамс, но Джоан казала, че дори не е чувала за него.
— Как е тя? — попита Сакс.
— Уплашена. Но отново се хвана на работа. Не в ателието, а в цветарницата си на „Бродуей“.
— Докато заловим убиеца, ще оставя патрул пред магазина — обяви Селито.
Извади радиостанцията си и го уреди.
Нанси Симпсън и Франк Ретиг се приближиха, водеха хилав младеж с раз дърпано яке и плетена шапка. Изглеждаше, сякаш умира от студ.
— Господинът иска да ни помогне — обяви Симпсън. — Сам дойде при нас.
Данс погледна Сакс и тя кимна. Кейтрин попита младежа какво е видял. Нямаше нужда от познания по кинесика. Хлапакът с готовност изпълняваше дълга си на бдителен гражданин. Каза, че както си вървял по улицата, някой счупил стъклото на цветарското ателие и изскочил навън. Бил на средна възраст, с черно яке. Когато му показаха фоторобота, който Селито и Данс бяха направили в часовникарския магазин, младежът обяви:
— Да, може да е той.
Извършителят се качил на бежов джип. Зад волана седял бял мъж с кръгло лице и тъмни очила. Свидетелят не беше видял повече.
— Двама са — въздъхна Бейкър. — Има съучастник. Това още повече усложнява случая.
Съучастникът вероятно бе онзи, когото Джоан е видяла да наднича в ателието.
— „Бронко“ ли беше?
— Не познавам джиповете.
Селито попита за регистрационния номер. Свидетелят не го беше видял.
— Е, поне знаем цвета — отбеляза Селито и подаде сигнал за издирване.
Скоро всички патрулни коли щяха да търсят двама души с бежов шевролет „Бронко“.
— Добре, да действаме — обяви Селито.
Симпсън и Ретиг помогнаха на Сакс да се подготви за огледа. Имаше няколко района за оглеждане: самата работилница, улицата, районът около входната врата, откъдето беше избягал престъпникът, и място, където е бил спрян джипът.
Кейтрин Данс и Селито се върнаха у Райм, а Бейкър започна да търси свидетели, като показваше фоторобота на минувачи и работници в близките складове и магазини.
Сакс събра веществените доказателства, които намери, но не бяха много. След като първите часовници не съдържаха взривни устройства, нямаше нужда да се обаждат на сапьорите; обикновен полеви тест за нитрати щеше да свърши работа. Тя опакова уликите, свали специалния костюм и облече якето си. Качи се в колата си, завъртя ключа и увеличи отоплението.
Опипа дясната седалка за чантичката си, за да вземе шофьорските си ръкавици, но когато я намери, половината от съдържанието ѝ се изсипа.
Сакс се намръщи. Винаги внимаваше да затваря чантичката си. Не можеше да си позволи да изгуби нещо от вещите си, между които имаше два резервни пълнителя за служебния ѝ пистолет и сълзотворен спрей. Ясно си спомняше, че я беше затворила, когато пристигна.
Погледна стъклото до дясната седалка. Имаше размазани следи от ръкавици, сякаш е било смъкнато от външната страна. Част от уплътнението на стъклото беше отлепено.
Кражба от колата, докато извършваш оглед на местопрестъпление. Уникален случай.
Прегледа съдържанието на чантичката предмет по предмет. Нищо не липсваше. Парите и кредитните ѝ карти бяха там. Трябваше да се обади в банката, в случай че крадецът е записал номерата на картите ѝ. Боеприпасите и спреят със сълзотворен газ също бяха там. Тя постави ръка на пистолета си и се огледа. На улицата се беше събрала малка тълпа. Сакс огледа лицата на хората. Дали някой от тях бе проникнал в колата ѝ? На половин пресечка по-нататък забеляза голям черен автомобил в началото на една уличка. Сакс си спомни мерцедеса, който я беше следил, след като взе Пуласки. Не можа да види марката и колата изчезна сред другите превозни средства, преди Сакс да направи завой и да я последва.
Съвпадение или не?
Мощният двигател на шевролета започна да бълва топлина и Сакс си сложи колана. Включи на първа. Бавно потегли. Замисли се: „Е, поне нищо не са ми задигнали.“
Беше изминала половината разстояние до следващата пресечка и тъкмо превключваше на трета, когато ѝ хрумна нещо: какво са търсили? Фактът, че парите и кредитните ѝ карти не бяха изчезнали, подсказваше, че извършителят е търсил нещо друго.