Амелия Сакс знаеше, че престъпниците, чиито мотиви не можеш да отгатнеш, обикновено са най-опасните.
14.
17.54 ч.
Когато пристигна у Райм, Сакс връчи малкото събрани улики на Мел Купър.
Преди да си сложи гумени ръкавици, извади няколко кучешки бисквити от един пакет и ги даде на Джаксън, който ги изяде за секунди.
Мислил ли си да си вземеш куче водач? — обърна се към Райм.
Малко е дребничък за тази задача, не мислиш ли?
Не говоря за Джаксън. Някое по-едро куче.
Впрочем и един от терапевтите му бе предложил да си вземе куче. Много паралитици имат обучени домашни любимци. Бяха му го предложили скоро след нещастието и тогава той отхвърли идеята. Не можеше да си обясни защо, но предполагаше, че защото не искаше да зависи от нищо и от никого. Сега идеята не му се стори толкова лоша.
Райм се намръщи:
— Може ли да се обучи да ми налива уиски?
Сакс се засмя.
Криминалистът я погледна изпитателно:
— А, търсиха те. Някой си Джордан Келър.
— Кой?
— Каза, че знаеш кой е.
— О, да, чакай. Партньорът на Крийли.
— Искаше да говори с теб. Казах му, че те няма и ти остави съобщение. Заръча да ти предам, че е разговарял с останалите служители във фирмата и според тях Крийли определено е бил потиснат напоследък. Започнал е да съставя списъка на клиентите си. Щяло да му отнеме ден-два.
— Два дни?
— Така каза.
Райм се загледа в уликите, които тя подреждаше на масичката при Купър.
Умът му бързо превключи от разследването, свързано със „Сейнт Джеймс“, което наричаше „Онова разследване“, за разлика от „Своето разследване“ — „Часовникаря“. Сакс започна да вади нещата от кутиите и пликчетата. Часовникът беше същият като предишните два, тиктакаше силно и показваше точно време. Единствената разлика бе, че показваше фаза на луната малко след пълнолуние.
Заедно с Купър го разглобиха, но не намериха съществени следи.
В цветарското ателие не бяха оставени отпечатъци, следи от обувки, оръжия или други предмети. Райм се почуди дали убиецът е рязал телта по някакъв особен начин, който би могъл да им подскаже професията му. Но не, той бе използвал ножицата на Джоан.
Също като при тиксото, телта бе отрязана на парчета с точно определена дължина. Дали е смятал да я използва само за връзване или и за да я умъртви, Райм не знаеше, но Часовникаря сигурно си служеше с метър или друг измервателен инструмент, за да нагласи точната дължина.
При излизане от ателието, преди да отиде на кафе с приятеля си, Джоан Харпър бе заключила вратата. Извършителят явно бе отключил с шперц, за да влезе. Това не изненадваше Райм — човек с умения в часовникарския занаят лесно може да се научи да отваря ключалки.
В Управлението по транспортните средства имаха информация за 423 собственици на тъмни джипове шевролет „Бронко“ в района на Ню Йорк. Провериха списъка за глоби и нарушения и намериха само няколко: мъж около шейсетте се издирваше за неплащане на няколко десетки глоби за неправилно паркиране, един по-млад бе арестуван за продаване на кокаин. Райм се почуди дали този не е съучастникът на Часовникаря, но се оказа, че още излежава присъда. Убиецът можеше да е някой от останалите собственици на джипове, но нямаше начин да се провери всеки един поотделно, макар че Селито щеше да изпрати свои хора на адресите в долен Манхатън. Пътната полиция бе забелязала няколко подобни джипа, но никой от шофьорите им не отговаряше на описанието на Часовникаря или съучастника му.
Сакс бе събрала проби от микроулики от самото ателие. Пръстта и рибният белтък наистина бяха оттам.
— Рибен протеин… — измърмори Райм и поклати глава.
— Какъв е проблемът? — не разбра Селито.
— Не в самия протеин, а във факта, че го открихме по дрехите на втората жертва.
— Защо?
— Означава, че извършителят е бил в цветарското ателие по-рано — вероятно за да провери за аларми и камери. Проучва предварително местата, където смята да извърши убийство. Следователно има причина да е избрал точно тези жертви. Но каква, по дяволите, е тя?
Човекът със смачканото гърло в тъмната уличка не беше замесен в престъпна дейност и нямаше врагове. Същото важеше и за Джоан Харпър. Освен това никога не беше чувала за първата жертва, следователно между тях нямаше връзка. При все това и двамата бяха набелязани от Часовникаря. Защо? Неизвестната жертва на кея, млад бизнесмен, цветарка… и още седем души. Защо искаше да ги убие?