— Какво друго откри?
— Черни люспици — обяви Купър и показа едно пликче.
Вътре се виждаха частички като от засъхнало черно мастило.
— Те са от мястото, откъдето е взел макарата и където вероятно се е криел. Освен това намерих от тях пред вратата, когато е изскочил през стъклото и е хукнал към джипа.
— Пусни им една хроматография.
Купър включи хроматографския апарат и пусна малка проба от люспиците. След няколко минути резултатите излязоха на екрана.
— Какво е това, Мел?
Лаборантът намести очилата си на носа и се наведе напред.
— Органичен материал… Около седемдесет и три процента наситени въглеводороди, полициклични ароматни въглеводороди и тиарени.
— Аха, катран за изолация на покриви — веднага се досети Райм.
Кейтрин Данс се засмя:
— И това ли знаеш?
— Навремето Линкълн обикаляше града и събираше всичко, което сметнеше, че ще е полезно за картотеката му с данни за улики — обясни Селито. — Сигурно е било забавно да се излезе на ресторант с теб, Линк. С толкова епруветки и пликчета.
— Бившата ми жена има много да разказва — развеселено отговори Райм. Отново насочи вниманието си към парченцата катран. — Обзалагам се, че наблюдава следващата си жертва от сграда, на която ѝ слагат нов покрив.
— А може би живее в такава — добави Купър.
— Съмнявам се, че прекарва свободното си време с чашка в ръка на собствения си покрив в този студ. Да приемем, че става дума за чужд покрив. Искам да разберете на колко сгради им ремонтират покривите.
— Може да са стотици. Хиляди.
А може би не, при това време.
— Пък и откъде, по дяволите, ще вземем информация?
— От КСИТИО.
— Какво е това? — поинтересува се Данс.
— Космическа станция за измерване на термичното излъчване и отражение — разсеяно отговори Райм. Това е апарат, разположен на изкуствения спътник „Тера“, съвместен проект на НАСА и японското правителство. Прави подробни снимки на термичното излъчване от всяка точка на планетата. Обикаля Земята на всеки…
— Деветдесет и осем минути — уточни Купър, — но за пълно сканиране на земната повърхност са му необходими 16 дни.
— Поинтересувай се кога за последно е бил над Ню Йорк. Изискай снимките и нека да означат обектите, излъчващи топлина над 90 градуса. Предполагам, че това е минималната температура при изливане на катран. Така ще стесним кръга на търсенето.
— В целия град ли? — попита Купър.
— Изглежда, че работи главно в Манхатън. Да се ограничим с този район.
Купър телефонира.
— Готово — обяви след малко. — Обещаха да ни изпратят данните.
Том въведе Денис Бейкър.
— Няма други свидетели — обяви лейтенантът, като съблече якето си и с благодарност прие чаша кафе от Том. — Търсихме повече от час. Или никой не е видя нищо, или ги е страх да свидетелстват. Всички са уплашени от този негодник.
— Трябват ни още улики — обяви Райм и погледна схемата на местопрестъплението, която Сакс бе начертала.
— Къде е чакал джипът?
— От другата страна на улицата, срещу ателието — отговори тя.
— И си огледала мястото — установи той. Това не беше въпрос; Райм бе сигурен, че го е направила. — Имаше ли други коли?
— Не.
— Добре, изтичва при колата, потеглят и завиват на първата пресечка, като се надяват да се слеят с трафика. Спазва правилата за движение, затова прави хубав плавен завой.
Подобно на резките смени на скоростта и натискането на спирачки при бавните плавни завои от грайферите на гумите често изпадат важни микроулики.
— Ако улицата е още затворена, нека някой да събере материал от първата пресечка. — Райм се обърна към Бейкър. — Току-що си тръгнал оттам, нали? Преди петнайсетина минути?
— Приблизително.
Бейкър си наля още кафе. Изглеждаше уморен.
— Улицата беше ли още затворена?
— Не обърнах внимание. Мисля, че да.
— Да се провери — нареди Райм на Селито. — Изпрати хора.
Детективът веднага телефонира, но се оказа, че улицата вече е отворена. Следите, оставени от джипа на извършителя, вероятно вече бяха заличени от първата или втората преминала кола.
— По дяволите — измърмори Райм.
Отново погледна таблицата с уликите. Замисли се, че отдавна не е работил по толкова труден случай.
Том почука на касата на вратата и въведе жена на средна възраст със скъпо черно палто. На Райм му беше позната отнякъде.
— Здравей, Линкълн.
Сега си я спомни.
— Инспекторе.
Мерилин Флеърти изглеждаше състарена от времето, когато двамата бяха още капитани и си сътрудничеха по няколко съвместни разследвания. Той си я спомняше като умна и амбициозна жена — и по принуда, малко по-настървена и упорита от колегите си мъже. Поговориха си няколко минути за общи познати и колеги, минали и настоящи. Тя се поинтересува от разследването на Часовникаря.