След това инспекторката извика Сакс настрана и я попита за случая, Онзи случай. Райм не се сдържа да ги подслуша и разбра, че Сакс не е открила нищо съществено. От хранилището на участък 118 не е имало голяма кражба на наркотици. Партньорът и служителите на Крийли бяха потвърдили, че бизнесменът е бил потиснат и доста е пиел в последно време. Оказа се, че наскоро е ходил до Лае Вегас и Атлантик Сити.
— Възможно е да има връзка с организираната престъпност — изтъкна Флеърти.
— Това си мислех и аз — съгласи се Сакс.
Добави, че нямало данни за клиенти, които да са имали зъб на Крийли, но че очаква списък от фирмата.
Сюзан Крийли обаче била твърдо убедена, че съпругът ѝ не е бил замесен с наркотици и не се е самоубил.
— Освен това се оказва, че има още един смъртен случай с човек, който е пил бирата си с полицаите в „Сейнт Джеймс“ — добави Сакс.
„Още един смъртен случай?“ — изненада се Райм. Трябваше да признае, че Онзи случай става интересен.
— Кой? — поиска да знае Флеърти.
— Друг бизнесмен. Франк Сарковски. От Манхатън.
Инспекторката се намръщи:
— Как е станало?
— Още не знам подробности. Ще прегледам материалите по разследването.
Флеърти огледа лабораторията, таблицата за уликите, апаратурата.
— Информирайте ме, когато разберете повече. — Намръщи се и поклати глава. — Имате ли представа как е умрял?
— Говори се, че бил убит случайно при грабеж. Но няма да знам със сигурност, докато не прочета документацията.
По лицето на Флеърти се изписа безпокойство.
Сакс също изглеждаше напрегната. Райм разбра защо, когато инспекторката каза:
— Засега няма да намесвам вътрешния отдел.
Сакс видимо се успокои:
— Съгласна съм.
Линкълн Райм се радваше за Сакс, макар че предпочиташе да беше оставила Онзи случай на специалистите и да работи само по Неговото разследване.
Флеърти попита:
— А онзи млад полицай? Рей Пуласки? Справя ли се?
— Много добре.
— Ще докладвам на Уолас. — Инспекторката кимна на Райм: — Линкълн, радвам се, че се видяхме. Всичко хубаво.
— До скоро, инспекторе.
Флеърти излезе, крачеше като генерал на парад.
Амелия Сакс се канеше да телефонира на Рей Пуласки, за да го попита какво е научил за Сарковски, когато някой до нея прошепна:
— Великия инквизитор.
Обърна се. Селито точно слагаше захар в кафето си.
— Заповядай в кабинета ми — добави той и махна към антрето.
Излязоха в сумрачното помещение, оставяйки Райм, Данс и Купър в спалнята.
— Великия инквизитор. Така ли наричат Флеърти? — попита Сакс.
— Да. Това не означава, че не е способен полицай.
— Знам. Проверила съм я.
— Хъм — изръмжа дебелакът, докато довършваше кафето и една пастичка.
Добави по-тихо:
— Слушай, задникът ми се е подпалил от откачени часовникари, тъй че не знам какво става в „Сейнт Джеймс“, но ако има вероятност в това да са замесени полицаи, как става така, че вътрешният отдел още не е поел случая?
— Флеърти не искаше да го замесва. Уолас настояваше, но тя не позволи.
— Уолас?
— Робърт Уолас. Заместник-кметът.
— Аха, знам го. Принципен човек. Съвсем редно е да се уведоми вътрешният. Защо не е пожелала?
— Искаше разследването да се води от някого, когато да може да контролира. Каза, че Сто и осемнайсети е прекалено близо до Голямата сграда. Лесно щели да надушат, че вътрешният ги следи и да заличат дирите си.
Селито замислено прехапа устни.
— Възможно е. — Понижи глас. — И ти не си се дърпала много, защото искаш този случай, нали?
Тя го погледна в очите:
— Да.
— Поискай и ще ти дадат, а?
Той се изсмя мрачно.
— Какво има?
— Сега ти си жива мишена.
— Какво имаш предвид?
— Искам да знаеш в какво си се забъркала. Сега, ако нещо се провали, каквото и да било — оклеветяване на невинни или ако някой мръсник се измъкне — провалът ще е твой и само твой, дори да си направила всичко, както трябва, Флеърти ще си измие ръцете, а вътрешният — ни лук ял, ни лук мирисал. От друга страна, ако напипаш нещо голямо, те веднага ще поемат случая и изведнъж всички ще забравят за теб.